Тимъти Зан - Последната заповед

Пелаеон изненадано спря. Отказал да поеме командването? Това изобщо не беше типично за човек като Ковел.

— Капитан Пелаеон? — извика свързочникът. — Сър, получихме искане за пряка връзка от полковник Селид от гарнизона на Затънтената земя. Спешно е.

— Включете го в холоямката на кърмата — заповяда Пелаеон, стана от командното кресло и тръгна към кърмата. — Свържете се с върховния адмирал и… Не, оставете — прекъсна той, защото през вратата на мостика се зададоха Траун и Рък.

Траун спря пред него.

— Какво има, капитане?

— Спешно съобщение от Затънтената земя, сър — отвърна Пелаеон и посочи холографската ямка. Там вече ги чакаше образът на имперски офицер и дори при намаленото — четвъртина от реалното — изображение си личеше, че е доста нервен.

— Вероятно нещо за Кбаот — предсказа мрачно Траун. Застанаха пред холографската ямка и Траун кимна. — Полковник Селид, тук върховен адмирал Траун. Докладвайте.

— Сър — отвърна на поздрава Селид и парадната му стойка се скова още повече. — Със съжаление трябва да ви съобщя, че генерал Ковел внезапно почина.

Пелаеон усети как челюстта му увисва:

— Как стана? — попита той.

— Още не знаем причината, сър — отвърна Селид. — Очевидно е издъхнал в съня си. Лекарите не са приключили с изследванията и засега е ясно само че голяма част от мозъка на генерала просто е мъртва.

— Мозъчната тъкан не умира просто така, полковник — обади се Траун. — Трябва да има причина.

Селид сякаш потрепери.

— Тъй вярно, сър. Съжалявам, сър, не исках да прозвучи така.

— Знам — увери го Траун. — А какво е състоянието на останалите пътници?

— Лекарите ги преглеждат в момента — отговори Селид. — До този момент няма проблеми. Всъщност на преглед са подложени само хората от гарнизона. Частите под командването на генерал Ковел, които пристигнаха с него на „Драклор“, вече бяха извън планината, когато научихме за смъртта му.

— Какво?! Всичките ли? — възкликна Пелаеон. — И защо?

— Не знам, сър. Заповедите са дадени от генерал Ковел на общия сбор след пристигането му…

— Май е най-добре да разкажете всичко отначало, полковник — прекъсна го Траун. — Абсолютно всичко.

— Слушам, сър — Селид видимо се стегна. — Генерал Ковел и останалите кацнаха със совалки преди около шест часа. Опитах се да му предам командването на гарнизона, но той отказа. След това настоя да си поговори насаме със своите части в една от залите за хранене на офицерите.

— С кои части? — попита Траун. — С целия гарнизон ли?

— Не, сър. Само с онези, които пристигнаха с него на „Драклор“. Каза, че трябвало да им даде някакви специални заповеди.

Пелаеон погледна Траун:

— Мисля, че на кораба е имал предостатъчно време, за да даде всякакви специални нареждания.

— Така е — съгласи се Траун.

— Може би идеята е била на Кбаот, сър — предположи Селид. — Той беше неотлъчно до генерала от минутата, в която совалката кацна. През цялото време му шепнеше нещо.

— Интересно — замислен каза Траун. Гласът му беше спокоен, но в него се долавяше нещо, от което Пелаеон усети, че го побиват тръпки. — А къде е майстор Кбаот сега?

— Горе, в старите покои на императора — отвърна Селид. — Генерал Ковел настоя да ги отворим за него.

— Там дали е извън влиянието на йосаламирите? — шепнешком попита Пелаеон.

Траун поклати глава:

— Съмнявам се. Според изчисленията ми цялата планина и част от околностите трябва да са в празния от Силата мехур. И какво се случи след това, полковник?

— Генералът говори с хората си около петнайсет минути — продължи Селид. — След като излезе, ми каза, че им е дал тайни заповеди, издадени лично от вас, адмирале, и че аз не бива да се намесвам.

— И после войниците напуснаха планината?

— Преди това буквално изпразниха един склад с полево оръжие и експлозиви — отвърна Селид. — Всъщност преди да излязат, прекараха още няколко часа в гарнизона. Генералът каза, че се запознават с обстановката. Кбаот придружи генерала до стаята му, а след това двама щурмоваци го изпроводиха до императорските покои. Аз разпределих обичайните нощни дежурства и това беше всичко. До тази сутрин, когато дежурният откри генерала.

— Значи Кбаот не е бил при генерала, когато е настъпила смъртта? — попита Траун.

— Не, сър. Но лекарите смятат, че генералът е издъхнал скоро след като Кбаот го е оставил.

Пелаеон изгледа озадачен Траун. Върховният адмирал беше зареял поглед, блестящите червени очи се бяха присвили в два процепа.