Тимъти Зан - Последната заповед

— Добре — Карде се обърна към третата фигура. — А кой е приятелят ви?

— Аз съм Мобвекар от племето хакхар — измяука мрачен глас.

Карде едва се сдържа да не отстъпи крачка назад. Каквото и да се криеше под робата, определено не беше яваец.

— Той е моят телохранител — обясни Органа Соло.

— Аха — Карде с усилие отмести очи от кошмарното лице под голямата качулка и махна към входа на тунела:

— Няма ли да тръгваме?

Органа Соло поклати глава:

— Мара не е тук.

Карде хвърли поглед към Чен. Хакерът изглеждаше още по-нервен.

— Ти ми каза, че е тук.

— Не, аз само се съгласих, че беше арестувана — отвърна Органа Соло. — Тогава не можех да кажа нищо повече, наоколо не може да няма имперски сонди.

Карде с усилие овладя раздразнението си. Все пак нали всички тук бяха съюзници?

— И къде е?

— На една планета, позната под името Затънтената земя — отвърна Органа Соло. — Заедно с Люк, Хан и още неколцина.

Затънтената земя ли? Карде не можеше да си спомни да е чувал за подобно място.

— И какво интересно за тях има на Затънтената земя?

— Клониращите устройства на върховния адмирал Траун.

Контрабандистът я зяпна невярващ.

— Намерили сте ги!

— Да. Благодарение на Мара.

Карде кимна несъзнателно. Значи сами бяха намерили клониращите устройства. С един замах усилията му да организира контрабандистките организации се оказваха на бунището. Работата, рискът, парите, с които трябваше да им плати.

— Сигурни ли сте, че клониращите устройства са там?

— Скоро ще разберем — отвърна Органа Соло и посочи кораба зад него. — Трябва да ме заведеш там. Веднага.

— Защо?

— Защото операцията е в опасност. Възможно е Мара и останалите още да не го знаят. И ако все още се движат по предварителната програма, има някакъв шанс да ги предупредим, преди да е станало късно.

— Тя ми разказа всичко, докато идвахме насам — добави колебливо Чен. — Мисля, че трябва да…

Карде го изгледа свирепо и той млъкна.

— Съжалявам за хората ви, съветник — каза той. — Но други неща изискват вниманието ми.

— Значи ще изоставите Мара? — попита Органа Соло.

— Нямам особени чувства към нея — отвърна Карде. — Тя е само член на моята организация и нищо повече.

— Това не е ли достатъчно?

Той впи поглед в нея. Органа Соло спокойно го издържа, без да се хваща на блъфа му. И в очите й Карде прочете, че тя много добре знае, че той блъфира. Карде не можеше с лека ръка да захвърли Мара, нито Авис, Данкин или Чин.

Не би пропуснал възможност да им помогне.

— Не е толкова лесно — каза той тихо. — Имам отговорности и към останалите хора в организацията. В момента те приготвят нападение с надеждата да откраднат кристален гравитационен капан, който да ви продадем.

Върху лицето на Органа Соло се изписа изненада.

— Кристален гравитационен капан ли?

— Не е същият, към който сте се насочили вие — увери я Карде. — Но сме насрочили операцията за същото време, като се надяваме, че нападението ви ще привлече цялото внимание на Траун. Аз трябва да бъда там.

— Ясно — прошепна Органа Соло, като очевидно реши да отмине въпроса, откъде Карде знаеше за нападението над Тангрене. — Нима „Волният Карде“ е от толкова голямо значение за нападението?

Карде погледна Чен. Присъствието на кораба изобщо не беше от значение, след като и Мазик, и Елор се присъединиха към голямата група, вече събрана от Авис. Проблемът беше, че ако заминеха сега — а от думите на Органа Соло беше ясно, че тя настоява просто да обърнат и веднага да излетят в космоса, — нямаше никакъв начин да накара Чен да проникне в компютърната система на Новата република и да набави средствата, с които да плати на другите групи. Но ако успееше да намери пари по друг начин…

— Няма да стане — каза той твърдо. — Не мога да изоставя хората си. Освен ако…

Изведнъж загърнатият в явайска роба пришълец щракна с пръсти. Карде млъкна и смаяно видя как съществото се промъкна безшумно в тунела. Изневиделица в ръката му се беше появил нож. Той изчезна през вратата и настана тишина. Карде вдигна въпросително вежди към Органа Соло, тя отвърна, леко присвивайки рамене…

От тунела долетя тих писък, последван от внезапна суматоха. Карде мигновено извади бластера си и го насочи към боричкащите се фигури, но намесата му беше излишна. След секунда се появи пришълецът, бутайки пред себе си приведена фигура.

Много добре позната фигура.

— Я гледай ти — измърмори Карде, свали бластера си, но не го прибра в кобура. — Съветник Фейлия, а? Паднали сте толкова ниско, че да подслушвате по вратите!