Тимъти Зан - Последната заповед

— Не е въоръжен — обяви пришълецът навъсено.

— Пусни го — заповяда Органа Соло.

Телохранителят се подчини. Фейлия се изправи, козината по главата и раменете му се движеше бясно, той се опитваше да възстанови спокойствието си.

— Възразявам срещу това обидно отношение — извика той, гласът му звучеше малко по-грубо от обичайното за ботанците. — Аз не подслушвах. Генерал Бел Иблис ме осведоми за разкритието на съветник Органа Соло относно клониращите устройства на Затънтената земя. И аз дойдох тук, капитан Карде, за да ви призова да помогнете на съветник Органа Соло да замине за Затънтената земя.

Карде се усмихна:

— Където изобщо няма да може да ви се пречка, нали? Благодаря, но ми се струва, че този сценарий вече го минахме.

Ботанецът се стегна.

— Това няма нищо общо с политиката. Без помощта й екипът на Затънтената земя е обречен. А ако те не оцелеят, съкровищницата на императора може да не бъде унищожена, преди върховният адмирал да премести част от нещата на безопасно място — той прикова виолетовите си очи в Карде. — А това ще бъде истинска катастрофа. Както за ботанците, така и за цялата галактика.

Карде го изгледа изпитателно. Чудеше се за какво толкова се тревожеше Фейлия. Някакво оръжие или технология, която Траун още не бе намерил? Или нещо по-лично? Неприятна или уличаваща информация за Фейлия или за всички ботанци? Нямаше представа, пък и едва ли Фейлия щеше да му каже. Но подробностите нямаха никакво значение.

— Гибелта на ботанците изобщо не ме тревожи — каза той. — Въпросът е колко ви тревожи вас.

Козината по раменете на Фейлия се разлюля колебливо:

— Това ще бъде катастрофа за цялата галактика.

— Така казвате вие — съгласи се Карде. — Повтарям: колко ви тревожи лично вас?

Този път Фейлия го разбра. Присви очи, козината му се разля презрително.

— А според вас колко ни тревожи?

— В рамките на разумното — увери го Карде. — Само една кредитна линия, да речем, от седемдесет хиляди?

— Седемдесет хиляди?! — повтори задъхано Фейлия. — Как си мислите…

— Това е цената ми, съветник — прекъсна го рязко Карде. — Или я приемате, или прекратяваме разговора. Ако съветник Органа Соло е права, нямаме време за много приказки.

Фейлия изсъска като ядосан хищник.

— Мръсен продажник — изръмжа той. До този момент Карде не бе виждал толкова злоба у ботанец. — Изпиваш жизнените сокове на ботанския народ…

— Спестете ми лекцията, съветник — прекъсна го отново Карде. — Да или не?

Фейлия изсъска отново:

— Да!

— Добре — кимна контрабандистът и се обърна към Органа Соло. — Кредитната линия от брат ви има ли я още?

— Да. Генерал Бел Иблис има достъп до нея.

— Прехвърлете там седемдесетте хиляди — каза Карде на Фейлия. — И имайте предвид, че преди да стигнем до Затънтената земя, ще спра, за да проверя. Ако имате нещо наум, се откажете.

— Аз си държа на думата, контрабандисте — извика Фейлия. — Не съм като някои други от тук присъстващите.

— Радвам се да го чуя — отвърна Карде. — Толкова трудно е да се намерят честни хора в наши дни. Съветник Органа Соло?

Тя си пое дълбоко дъх и кимна:

— Готова съм.

Излетяха от Корускант и вече бяха готови да се прехвърлят в хиперпространството, когато Лея най-накрая зададе въпроса, който я измъчваше, откак се бе качила на борда.

— Наистина ли ще спрем да проверим дали Фейлия е превел парите?

— Когато времето е толкова важно ли?! Глупости. Но Фейлия не го знае.

Лея го гледаше как върти руля на „Волният Карде“.

— Парите не са толкова важни за теб, нали?

— Не си го и помисляй — отвърна той студено. — Трябва да изпълня определени задължения. Ако Фейлия не се беше навил, щеше да се наложи Новата република да плати.

— Ясно — прошепна Лея.

Той очевидно долови съмнението в гласа й.

— Истина е — настоя той и й хвърли бегъл и съвсем неубедителен поглед. — Тук съм, защото това отговаря на целите ми. А не заради вашата война.

— Нали казах, че ми е ясно — повтори Лея и се усмихна тайничко в себе си.

Думите бяха различни, но изражението на Карде беше почти същото. „Виж, не съм тук заради бунта, нито заради теб, принцесо. Очаквам да ми платите добре. Аз съм тук само заради парите.“ Хан го каза след бурното бягство от първата „Звезда на смъртта“. Тогава тя му повярва.

Усмивката й изчезна. Тогава Хан и Люк й спасиха живота. Дали сега щеше да пристигне навреме, за да им помогне?

Металните врати на входа към планината Тантис проблясваха под една висока, обрасла с растителност скала. Между тях и входа, едва видим от височината, на която бяха застанали, имаше просека с малко селище.