Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Той ги яде — каза Люк, без да вярва на очите си.

— Разбира се — отвърна Джейд. — Забрави ли Гълтача на огнени трески?

— Но тогава… — заекна майсторът джедай съвсем объркан.

— Наистина ли не са толкова опасни?

— Разбира се, че са опасни — тихо каза Мара. — Някога да си чувал за старейшина, който да си е избрал име, свързано с мир и покой? Това трябва да е комджайският еквивалент на „ритни ранкора“?

— Това пък какво е?

— Разговорен израз в двора на Палпатин — поясни тя. — Отнася се за глупав риск, който многократно надвишава стойността на целта.

Люк навлажни внезапно пресъхналите си устни и загледа как Строящия с лозници нагълта плячката си и се спусна за още. Защо поемаше такъв ужасен риск?

Наистина беше ужасен. Скайуокър усещаше опасността. Джедайските му сетива я улавяха така, сякаш заплахата бе насочена към него. Строящия с лозници едва ли беше толкова гладен.

— Май се перчи — промърмори Мара в отговор на незададения му въпрос.

— Пред кого? Пред нас ли?

— Едва ли — тя кимна към стената зад Люк. — Пред детето.

Люк обърна глава. Застанал несигурно на един камък до отвора, Дете на ветровете наблюдаваше като омагьосано как Строящия с лозници се спуска над рояка насекоми. Крилата му трептяха от вълнение, нерви или завист.

— О! — възкликна джедаят. — Да не би и той…?

— Не го смятам за толкова глупав — отвърна Мара. — Но пък комджайците го тормозят от началото на пътуването му. Така че не бих се изненадала.

— Дете на ветровете, да не си мръднало от мястото си! — извика Люк, влагайки в гласа си джедайска твърдост. — Недей да имитираш Строящия с лозници… — в този миг прокънтя оглушителен писък. — Какво! — сепна се той и целият потръпна.

— Строящия с лозници — обади се Мара. Пръстите й стиснаха по-здраво дланта на Люк, за да запазят равновесие.

Той погледна надолу… Полускрит от живата река, Строящия с лозници пляскаше безпомощно с крила. Десетина от огнените трески вече се бяха покатерили по тялото и главата му и безмилостно го хапеха и жилеха. Докато ужасеният вик на Дете на ветровете се сля с вика на Строящия с лозници, стотици нови насекоми изпълзяха върху комджаеца, притискайки го с тежестта си.

Нямаше време за губене. Люк се присегна със Силата, издърпа Строящия с лозници нагоре и го задържа във въздуха. След това с помощта на Силата започна да отръсква насекомите от него.

— Не се и опитвай — тихо каза Мара. — Не можеш нищо да направиш.

Скайуокър потисна инстинктивното си възражение. Той беше джедай. Трябваше да е в състояние да направи нещо. Но тя беше права. Не можеше да направи нищо. И когато вътрешният вик на Строящия с лозници заглъхна в мълчанието на вечността, Люк грижовно пусна тялото му.

— Внимавай с пръстите — тихо каза Джейд.

С усилие джедаят обърна очи към нея и погледна преплетените им пръсти. Неговите бяха побелели от стискане.

— Извинявай — прошепна той и отпусна хватката си.

— Няма нищо — отвърна тя. — Имаш добър захват. Мислех, че джедаите обръщат повече внимание на душевните аспекти на Силата, отколкото на физическата си форма.

Люк знаеше, че Мара се опитва да го разсее, да отклони мислите му от ужаса, на който току-що бе станал свидетел. Съчувствието й бе нещо ново за него. Но нито думите, нито съчувствието й можеха да успокоят угризенията и гнева, които се надигаха в гърдите му като пясъчна буря.

— Не е нищо — остро й отговори той. — Знаех, че е опасно… можех да го спра. Трябваше да го спра.

— Как? — предизвикателно попита Мара. — Да използваш Силата, за да го приковеш към тавана? Но какво право би имал да го правиш?

— Как какво право? — тросна са той. — Аз командвам тук. Отговарям и за тяхната безопасност.

— Хайде, хайде! — каза Джейд. Люк все така усещаше съчувствието й, но вече обагрено с лека насмешка. — Строящия с лозници беше отговорно възрастно същество. Той знаеше какво прави. Изборът беше негов, последствията също. Ако толкова ти се иска да отговаряш за грешки, започни с онези, за които наистина носиш вина.

— Например? — тихо попита джедаят.

Известно време Мара просто го гледаше студено и той усети вълна лошо предчувствие да преминава през гнева му.

— Ами добре, щом питаш. Например това, че не премести джедайската си академия от Йовин, когато за пръв път откри, че там има голямо съсредоточаване на опасната тъмна Сила. Например това, че не изхвърли Кип Дурон в мига, когато започна да проявява склонност към Тъмната страна. Например това, че не осигури подходяща защита на децата на сестра си срещу похищения, въпреки че вече бяха направени няколко опита. Или това, че се обяви за майстор джедай след по-малко от десет години занимания. Да продължавам ли?