Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Скайуокър се усмихна. Отново бе толкова очевидно.

— Разбира се, че не — отвърна той. — Там е много шумно, за да се чуе толкова нежен звук.

Мара също се усмихна.

— Очевидно е, след като ти го посочат, нали? Силата е не само мощ, както мислят повечето, които не са джедай. Тя е и напътствие. Всичко: от грандиозните видения за бъдещето до по-фините предупреждения за момента, които изживявам като предчувствия за опасност. Работата е, че колкото повече черпиш от нея груба мощ, толкова повече се смалява способността ти да чуеш съветите й през шумотевицата на собствената ти дейност.

— Да — тихо се съгласи Люк.

Изведнъж се изясниха толкова много загадки. Често се питаше как той можа да построи отново личната крепост на Дарт Вейдър, а учителят Йода се бе уморил от нещо относително лесно, като изваждането на един изтребител от мочурищата на Дагоба? Просто Йода разбираше алтернативите много по-добре от прохождащия си ученик. И за краткото време, откак Люк реши да опита същата алтернатива, вече смътно долавяше причината, поради която учителят му бе избрал този път. Все по-често и по-често започваха да се появяват кратки проблясъци напътствия, понякога явяващи се като неясно подсъзнателно усещане. Нещо такова го бе предпазило от бързо падане в плен в кауронската астероидна база на пиратите Каврилу. Друго негласно го бе посъветвало да приеме помощта на Дете на ветровете, което го доведе до тази пещера, както и до пещерата на ком джа.

— Преди няколко месеца бях на Ифигин, за да помогна на Хан да води преговори — каза той. — Един диамалец, участник в тях, каза на Хан, че джедай, който като мен използва много Силата, накрая винаги се увлича от Тъмната страна.

— Сигурно е бил прав — съгласи се Мара. — Не всички тъмни джедай са плод на лошо обучение. Някои от тях се поддават на Тъмната страна по своя воля.

— Немного приятна перспектива — сдържано каза Люк. Мислите му се върнаха към Йовинската академия, към успехите и провалите му като учител. — Особено, като се има предвид, че започнах да преподавам под влияние на Тъмната страна.

— Да, и аз го забелязах — отвърна Джейд. — Сигурно това е една от причините, поради които не се справи много добре с първия си випуск.

— Затова ли не остана? — намръщи се Люк.

— Затова и заради промените, които забелязах у теб — отговори тя. — Сякаш не те интересуваха никакви предупреждения за онова, което правеше, и реших, че когато всичко рухне, няма да има никаква полза нито за теб, нито за мен, ако и аз се окажа сред руините — Мара сви рамене. — Коран беше там и беше като кон с капаци.

— Но и той не остана дълго — тихо каза Люк.

— Да, разбрах, че си е тръгнал. Жалко.

Известно време никой не каза нищо. Люк погледна надолу, за да види дали реката от огнени трески вече се изтича. Вглеждането в себе си бе и объркващо, и болезнено. Освен това ги чакаше работа. Но черната река под тях все още изпълваше всички завои и неравности на прохода, докъдето стигаше погледът.

— Ами ти? — попита той. — Ти си била Ръката на императора. Защо твоят живот е останал необсебен от Тъмната страна?

— Защо да е останал? — сви тя рамене. — Със сигурност беше обсебен, откак Палпатин ме взе от дома ми, до момента, когато се освободих от последната заповед, набита от него в съзнанието ми — погледът й се премрежи, сякаш се взираше в някакво тайно кътче вътре себе си. — Все пак е странно. Палпатин никога не направи опит да ме привлече към Тъмната страна, както бе привлякъл Вейдър и се опита да привлече теб. Всъщност не мисля, че изобщо някога съм била към Тъмната страна.

— Но ти изпълняваше задачите на императора — възрази Скайуокър. — Щом той е бил към Тъмната страна, не следва ли, че и ти си била?

— Не зная — поклати глава Мара. — Не, не съм била — погледът й отново се избистри и Люк усети как невидимата бариера на самозащитата отново се вдигна, сякаш тя осъзна, че тайните й усещания са станали твърде видни. — Ти си майсторът джедай. Ти ми кажи.

— Ще помисля — обеща той.

Да, бариерата отново бе вдигната. Но не така високо, както някога.

— А пък аз да те попитам дали тези поддържащи техники, на които ме научи, могат да се прилагат не само върху лазерни мечове, но и върху мускули?

Люк се съсредоточи върху ръцете й. Едва сега забеляза, че те леко трепереха от умора.

— Разбира се, че могат — отвърна той. — Но за мускулите има по-добра техника. Ще ти я покажа…

Още цял час се точи роякът огнени трески. След него останаха Арту и металните предмети от раниците им. От самите раници нямаше и помен. Показаха се и останките на Строящия с лозници. Мара погледна към разхвърляните кости, след това решително отмести поглед. Комджаецът сам бе виновен за гибелта си. Тя бе направила всичко, което бе по силите й, за да удържи Люк да не поеме вината върху себе си. Но това не означаваше, че случилото се й харесваше или че много държеше да види резултата от него.