Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Люк се опита да я изгледа свирепо. Но нямаше убеденост в опита му и той сведе очи, въздъхвайки:

— Права си. Напълно си права. Не знам, Мара… Беше… не знам!

— Добре — каза тя, но без сарказъм. — Животът на джедай се е оказал много по-сложен, отколкото си очаквал. Не е лесно да разбереш как трябва да постъпиш и как да се държиш. Получаваш невероятна мощ от Силата, но се е случвало да се парализираш от страх, че можеш да я използваш неправилно. Права ли съм?

Майсторът джедай се взря в нея.

— Да — каза той, не вярвайки на ушите си. Откъде можеше тя да знае всичко това? — Така е.

— И все пак — продължи Джейд — по някое време през последните месеци нещата изведнъж са започнали да се изясняват. Не че си имал някакви особени прозрения, но повечето ти колебания са изчезнали и вече по-лесно избираш правилния, както се оказва впоследствие, път.

— И за това си права — призна Скайуокър. — Все пак имаше едно-две прозрения — припомни си той. — Видението на Тиерфон ме накара да вляза във връзка с Карде и да разбера, че си в беда — Люк я изгледа внимателно. — Знаеш ли какво ставаше?

— Да, беше повече от очевидно — сухо отвърна Мара. — Поне за мен. Сигурно и за Лея, Коран и за още неколцина от учениците ти. Може би и за цялата Нова република.

— Благодаря ти — опита се Люк не съвсем успешно да наподоби тона й. — Чувствам се много по-добре.

— Е, това беше целта — Мара си пое дълбоко дъх. Люк усети колебанието й. — Ти си в центъра на нещата. Ти имаш последната дума за това, какво да стане и какво не. Но ако искаш да чуеш мнението ми, всичко започна преди девет години, когато тръгна на онова пътуване до Бис и там се изправи пред… пред каквото там се изправи.

— Преродения император — потръпна от спомена Люк.

— Или нещо друго — отвърна Джейд с особена нотка на безразличие в гласа. — Лично аз не съм убедена, че е бил той. Но това е извън темата. Въпросът е, че ти реши — глупаво или по-точно — арогантно според мен, че най-добрият начин да го спреш е се престориш, че се съюзяваш с него, като едновременно научиш някои от техниките на Тъмната страна.

— Но не съм преминал към нея — възрази Люк, опитвайки се да си припомни онези мрачни дни. — Според мен не съм преминал.

Мара поклати глава.

— За това може да се поспори, но вече почти няма значение. Все пак по един или друг начин ти охотно се потопи в нея. И от този момент нататък тя придаде друг оттенък на всичко, което правеше.

Думите на учителя Йода изплуваха в паметта му: „Стъпиш ли на тъмната пътека, предупреждаваше старият му учител, съдбата ти е решена навеки.“

— Придаде друг оттенък?… — тихо повтори той на себе си. Всички лутания, грешни постъпки и решения, арогантността от изминалите девет години обвинително се изправиха пред него. — Какво съм си мислел?

— Ти не мислеше — отвърна Мара. В гласа и чувствата й имаше странна смесица от обвинение и състрадание. — Ти реагираше. Искаше да спасиш всички и да свършиш всичко. И докато се опитваше да го правиш, се размина на косъм със самоунищожението си.

— И какво се промени? — попита Скайуокър. — Какво стана?

Мара присви очи.

— Да не би да искаш да повярвам, че не знаеш?

Люк направи гримаса, учудвайки се, че не го бе осъзнал по-рано. Критичният момент при Ифигин, докато двамата с Хан се подготвяха за битката с настъпващата според зет му към тях пиратска шайка. Моментът, когато видя император Палпатин и Екзар Кун да му се присмиват…

— Знам — призна той. — Взех решение да не прибягвам толкова често до Силата.

И изведнъж през смесицата от тревога и угризение мина съвършено неочакван прилив на всепотапящо облекчение.

— Най-сетне — тихо каза Мара.

— Но защо? — попита Люк. — Мощта е, за да бъде използвана от всеки джедай. Заради това, че се докоснах до Тъмната страна ли, употребата й стана толкова тежка за мен?

— Вероятно да, отчасти — отвърна Джейд. — Но и да не беше го правил, пак щеше да преживееш неприятности. Бил ли си във фабрика за дискови корпуси?

— Ами… не — отговори Скайуокър и премига от внезапната смяна на темата.

— А в рудна мелница? — отново попита тя. — Ландо имаше няколко… не може да не си надничал поне в една от тях.

— Виждал съм онази на Варн — отвърна Люк. Споменаването на Ландо внезапно помрачи несигурно нарастващото чувство на вълнение от новите открития. Връзката на Мара с Ландо…

— Добре — каза Мара. Или не забеляза промяната в чувствата му, или я пренебрегна. — Понякога малки пойни птички свиват гнезда в горните подпорни греди на сградата. Чувал ли си ги да пеят, когато си бил там?