Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Натам — отвърна Люк и посочи с лъча на фенерчето стената под тавана. Показа се малък отвор, който по всяка вероятност водеше дълбоко в скалата.

— Видях — каза Мара. Отвътре сякаш не полъхваше никакъв въздух, което означаваше, че някъде има преграда. — Изглежда спретнато.

— Няма да е за дълго — увери я Люк, подаде й фенерчето си и активира лазерния си меч. — Дръпнете се… може да отхвръкнат камъни — той замахна с лъча към скалата, за да разсече камъните…

Сред зеленото зарево лъчът бързо погасна. Арту изпищя, а Мара долови изненадата на Люк. Той се препъна, но успя да запази равновесие.

— Какво стана? — попита Мара.

— Не знам — отвърна той. Майсторът джедай държеше оръжието пред очите си и изненадано оглеждаше края му. — Мислех, че съм го заключил… ще опитам пак.

Той натисна копчето и лъчът се активира с обичайното свистене. Люк се взря в него за миг, зае стабилна бойна позиция и отново замахна към скалата. И отново лъчът направи само плитка драскотина в камъка, преди да угасне. Един от комджайците изпърха с крила и каза нещо.

— Да — отвърна Люк.

Мара долови, че се опитва да си спомни нещо.

— Какво „да“? — попита тя.

— В скалата сигурно има кортосна руда — отвърна той и насочи лъча на фенерчето си към скалата, която засия в безброй искри.

— Не съм чувала за такава руда — поклати глава Мара.

— Рядко се среща — каза Люк. — Знам само, че деактивира лазерните мечове. Веднъж с Коран се натъкнахме на използващи Силата с ризници от кортосни влакна. Голяма изненада беше.

— Не се съмнявам — отвърна Мара и изведнъж си спомни нещо. — Значи такива плочи е имал Палпатин между двойните стени на резиденцията си!

Люк вдигна вежда.

— Имал е кортосни плочи в резиденцията си?

— Да, и в стените на някои кабинети и на тронните зали — добави Мара. — Никога не съм знаела как се казва материалът. От обясненията му помня, че ако лазерният меч е с двоична верига в системата за активация, при контакт със скалата започва обратно захранване, което преминава през механизма за част от секундата и деактивира оръжието. Така ще бъде забавен всеки джедай.

— Част от Ръката на императора — промърмори Люк. — Знаеш ли някакъв начин да се разсече?

— Разбира се, знам стотици — отвърна тя и изсипа съдържанието на раницата си на земята. — Като изключим въздействието й върху лазерните мечове, рудата е твърде слаба и трошлива. С нея не може да се строи. От един добър бластерен заряд ще се разхвърчи на парчета. Почакай — тя извади една от гранатите, които Карде бе изпратил, и освети с фенерчето си цифрата, показваща мощността й. — Тази ще свърши работа.

Някой от комджайците каза нещо.

— Спазващия думата си смята, че не е добре да се взривява граната — преведе Люк. — Не сме далеч от Високата кула и звукът се разпространява доста далеч под земята.

— Вярно — съгласи се Мара, остави гранатата и се загледа в мястото, където Люк се опита да разсече скалата. — Но пък така ще напредваме с по няколко сантиметра на замах. Ти реши: допълнителен шум или допълнително забавяне?

Майсторът джедай замислено прокара длан по скалата. Мара усети съсредоточеността му, когато се присегна напред със Силата.

— Да опитаме пак с лазерните мечове — предложи той. — Поне в продължение на два часа.

— Добре — съгласи се Мара. — Винаги можем да използваме гранати, ако решим, че прекалено много се бавим — тя освети скалата с фенерчето си. — Значи освен пещерни зали с хищници сега имаме и скала, която деактивира лазерни мечове. Колко удобно за някого.

— Може да е случайност — каза Люк не особено убедено.

— Няма какво повече да чакаме — и изведнъж се намръщи:

— А дали няма да се повредят лазерните мечове?

— Едва ли — сви рамене Мара, — но не мога да твърдя със сигурност. Е, вярвам, че ще успеем да усетим опасността, преди да е станало късно.

— Така е — съгласи се джедаят и погледна към астромеханичния си дроид. — Арту, включи всичките си сензори и следи за състоянието на лазерните мечове. Кажи ни, ако започнат да прегряват или стане нещо друго.

Дроидът изпиука и протегна напред малката си сензорна конзола.

— Хайде да опитаме под ъгъл един спрямо друг — каза Мара, прекоси прохода и закрепи фенерчето си в една цепнатина в скалата, откъдето светлината му осветяваше мястото. — Така лъчовете ни няма да се засичат, а и обикновено долният слой поддава по-бързо.

— Добре — Люк погледна към тримата комджайци, които се бяха скупчили един до друг на тавана. — Режещ камъни, защо не се върнеш при Гълтача на огнени трески? Кажи му, че сме почти готови за съгледвачите, които обеща да изпрати във Високата кула с нас.