Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Но не беше така ли?

— Изобщо не беше така — тъжно призна контрабандистът.

— За приближените му бързо стана ясно, че през тези два месеца с него се бе случило нещо сериозно. Организацията му все още беше една от най-добрите, но изведнъж той реши да я направи и една от най-големите. Започна системно да се намества по териториите на по-малките и или ги изкупуваше, или ги поглъщаше, или ги задушаваше, завземайки пътищата и клиентите им. За разлика от хътяните и другите групировки той се бореше за територии, а не за силен централизиран контрол и се разпростираше навсякъде, вместо да завземе една определена система или сектор. След няколко години бе начело на организация, която бе готова скоро да се превърне в съперник на организацията на Джаба.

— И никой ли не се опита да го спре? — попита Шада. — Не мога да си представя, че хътяните са го гледали как ги надхитря, без да направят нищо.

— Всички се опитваха да го спрат, скъпа Шада — мрачно поясни търговецът. — Но той някак бе придобил способността да предвижда точно ходовете на противника и често обезсилваше атаките, преди изобщо да бъдат предприети.

Шада си спомни десетките мисии, които бе осъществила за Мистрил, и предшестващите ги дълги часове старателни проучвания на предимствата и недостатъците на противника, на оръжията и стратегиите му, съюзниците и противниците.

— Полезен талант — тихо каза тя.

— Изключително полезен — съгласи се Карде. — Но докато организацията му се разрастваше, Кардас започна да се променя. Стана… не знам… някак на настроения. Имаше изблици на ярост за дреболии, на които не би трябвало да обръща внимание. Друг път с часове седеше над картите на Империята. Но може би по-важното бе, че след годините на бурна младост остаряваше бързо. Много по-бързо от нормалното. Един ден се качи на личния си кораб… и изчезна.

— Изчезна ли? Как така? — намръщи се Шада.

— Изчезна от познатата галактика — уточни Карде. — Не се обади на никого. И да го е видял някой от враговете му, не го е казал на никого.

— Кога е станало това? — попита Шада.

— Преди двайсет години — продължи Карде. — Отначало никой не обърна внимание… и преди се бе случвало да предприема тайни пътувания. Но след като минаха три месеца и той не се появи, заместниците му започнаха да обсъждат какво да правят, ако не се върне.

— Решили са с гласуване да определят кой ще оглави организацията, нали?

— Едва ли някой е помислял за гласуване — спокойно отвърна Карде. — Заплахата от междуособици бе толкова сериозна, че решихме да разделим организацията и всеки да вземе дял.

— И не е било лесно да се раздели, така че всички да са доволни — вметна Шада, отбелязвайки, че за пръв път Карде издайнически използва глагол в първо лице множествено число. — Така че сте се скарали.

— Не точно — стисна устни за миг Карди. — Наясно бях какво щеше да стане, ако се карахме, а и не бях съвсем убеден, че Кардас няма да се върне. Така че… поех управлението.

— Просто така? — повдигна вежди Шада.

— В известна степен — сви той рамене. — Е, имах план, улучих момента, а и извадих късмет. Едва след няколко години осъзнах колко голям късмет съм имал. Но, общо взето, наистина поех управлението просто така. Неутрализирах другите заместници и ги отстраних, а на хората обявих, че продължаваме да вършим обичайната си работа.

— Обзалагам се, че това те е направило много обичан — каза Шада. — Но не виждам проблем, поне що се отнася до Кардас. Тръгнал е и не се е върнал, така ли?

— Там е работата… — замислен каза Карде, — че не съм сигурен, че не се е върнал.

— Моля! — присви очи Шада.

— Поех управлението за една нощ — продължи той. — Но това не означава, че от страна на другите заместници и техните хора не е имало опити да ме свалят. Опитите бяха осем, от съвсем посредствени и недоносени до сложна конспиративна схема, създадена три години по-късно. Заговорниците сигурно я бяха мъдрили през всичките тези три години.

— Очевидно всички са били безуспешни.

Карде кимна.

— Работата е там, че по време на разследването четирима от предводителите на заговорите заявиха, че зад тях стои Кардас.

— Просто са се опитвали да те уплашат — презрително изсумтя Шада и махна с ръка.

— Така реших и аз — каза Карде. — Но, разбира се, нямаше как да съм сигурен. И продължавам да не съм.

— Предполагам — Шада изучаваше лицето му. — А какво те накара да изпратиш Джейд и Калризиан тук преди шест години, за да го търсят?