Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Шада хвърли бърз поглед през масата към Карде.

— Трипио, защо не отидеш до бара да ни донесеш две чаши тукашна бира — предложи тя. — По пътя се ослушай дали някой не говори родиански.

— Да, господарке Шада — с облекчение каза дроидът, доволен, че има възможност да се махне. — Ей сега — и тръгна към бара.

— Умно! — отбеляза Енту Ний и погледна към Шада. — Смятате, че шпионите, които Кардас може да е внедрил в тълпата, ще си говорят на родиански? Наистина умно.

— Благодаря — отвърна Шада и го погледна почти кръвнишки. — Говорехте за Джори Кардас.

— Да — дребосъкът се наведе още повече. — Правилно сте решили да го търсите на Ексокрон — Енту Ний вдигна предупредително пръст. — Но не е лесно да намерите Ексокрон. Тук малцина са чували за него. Повечето смятат, че е мит.

— Известно ни е — отвърна Карде, опитвайки се да потисне внезапния си страх. Откъде Енту Ний знаеше защо са тук? Дали не работеше за Кардас? — Кажете ни защо е толкова трудно да се намери Ексокрон.

Дребосъкът се ухили още по-широко.

— Няма нужда аз да ви го казвам. О! Може би приятелят ви не знае — добави той усмихнато към Шада. — На идване от Католския разлом се виждат само миниатюрни мъглявини и газови напластявания, които отразяват светлината и радиацията и объркват сензорите и комуникациите… Ужасно е трудно да се открие нещо. Може и десет години да отидат, докато се претърси целият район.

— Предполагам, че вие можете да ни спестите тези усилия — каза Шада.

— Вярно — отвърна той. — Мога да ви заведа до Ексокрон. До самия Кардас, ако желаете — Енту Ний отново погледна към Карде. — Но само ако капитан Карде желае.

С голямо усилие търговецът на информация овладя изражението на лицето си. Дребосъкът знаеше и името му!

— И колко ще ни струва?

— Нищо — отвърна той. — Но няма „ни“. Отиваме само двамата.

— Моля! — вдигна пръст Шада. — А останалите?

— Трябва да ни изчакате тук — отвърна дребосъкът. — Не е възможно другояче. Корабът ми е двуместен.

— А ако дойдете да водите нашия кораб? — попита Карде.

— О, не! — стреснато отвърна Енту Ний. — Не може!.

— Защо? — попита Шада. — Защото Кардас не иска да ни види ли?

Енту Ний премига.

— Да съм казвал, че Кардас иска да види когото и да било от вас? Не съм изричал подобно нещо!

Но това не означаваше, че Кардас не го бе помолил да отправи предложението.

— Кога тръгваме? — бавно попита Карде — Ако приема…

— Момент — обади се Шада, преди дребосъкът да успее да отговори. — Как така „Ако приема“? Не искаш да тръгнеш сам с него, нали?

Карде се намръщи. Разбира се, че не изгаряше от желание да тръгне сам. Но рано или късно трябваше да се изправи пред Кардас. И ако това беше най-добрият начин да предпази хората си…

— Ще се изразя по друг начин — каза Шада и свирепо изгледа Енту Ний. — Аз съм негов телохранител и няма да го пусна да тръгне сам. Нито с вас, нито с някой друг. Ясно ли е?

— Но… — вдигна ръка Енту Ний.

Трипио се появи и остави на масата две тежки халби, пълни с тъмна течност.

— Слава на Създателя — каза дроидът, останал без дъх. — Клиентелата тук е изключително неприятна…

— Не обръщай внимание — прекъсна го Шада. — Чу ли някой да говори родиански?

— Да — той се извърна и посочи към една от масите до бара. — Тримата мъже на онази маса… единият от тях сега се изправя…

— О, не! — прошепна Шада и хвърли поглед към Енту Ний. — Време е да тръгваме.

— Не си правете труда — каза мек глас зад Карде.

Контрабандистът бавно се обърна. През две маси с лице към тях седяха трима мъже. И тримата стискаха бластери.

— О! — едва чуто възкликна Трипио. — Обречени сме.

Карде видя, че зад Шада тримата главорези, които Трипио бе посочил, се приближаваха между масите. В ръцете им имаше бластери. Голяма част от посетителите зяпаха, изпълнени с любопитство. Неколцина бързаха да се измъкнат, преди да започне стрелбата.

— Според мен не е нужно да казвам, че сте се припознали — каза Карде, обръщайки се към мъжете зад гърба си.

— Защо, кажи го! — саркастично отвърна говорителят на главорезите. Тримата леко се раздалечиха, за да покрият мишените си. — Обичам да се посмея рано сутрин. Ръцете на масата, моля. Така… правилно ли чух името? Талон Карде?

— Да — весело отвърна Енту Ний, преди търговецът на информация да отговори. — А това са Шада и протоколният дроид Си Трипио.

Водачът прониза дребосъка със свиреп поглед.

— Ти с тях ли си?