Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Тя не помръдна.

— Значи през цялото време си имал подкрепление — вдигна тя очи към него.

В гласа и в израза на лицето й имаше недвусмислено оскърбление.

— Нали каза, че няма да го приемеш като обида — напомни й Карде.

— Те са дегизирани.

Карде бавно отпусна ръка.

— Инспекторите, които проверяваха кораба, видяха целия екипаж — обясни той. — Нормално беше да допусна, че някои от тях са шпиони на пиратите и ще ги разпознаят.

— А якетата?

— Мара ги донесе — отговори Карде и усети, че по челото му избива пот.

Шада се изправи.

— И не ти мина през ума — прошепна тя, — че можеш да ми се довериш?

За миг Карде остана без глас. Дълбоката болка, която струеше от думите й, бе съвършено неочаквана.

— Не, не е така — започна той. — Не…

Но беше късно. Тя вече вървеше към вратата, където Грив бе застанал на пост.

— Ремонтът свърши ли? — попита Шада.

Грив хвърли бърз поглед над рамото й към Карде.

— Почти — предпазливо отвърна матросът.

— Добре — каза тя, мина покрай него и отвори вратата. — Май е чисто — съобщи Шада. — Да се връщаме на кораба.

Грив погледна въпросително към шефа си.

— Да — промърмори той и тръгна към вратата. По обратния път до „Волният Карде“ мълчаха.

Шада свали бойния си костюм и успя да облече робата си, когато звънецът на вратата изчурулика.

— Кой е? — провикна се тя.

— Карде — чу се гласът на капитана. — Може ли да вляза?

Шада въздъхна, загърна се плътно с робата и завърза колана. Не изпитваше особено желание да го вижда, особено сега. Но беше наета за това пътуване да изпълнява задълженията на телохранител на Карде и не можеше да го избягва. Освен това оскърблението от инцидентното му недоверие към нея бе поотшумяло. Поне донякъде.

— Влез — каза тя и отвори.

Вратата се плъзна настрани и Карде влезе в каютата й.

— Току-що направихме скока в хиперпространството — каза той, погледна дрехата, с която бе облечена, и отмести поглед. — Одонл каза, че ще сме при Ексокрон след седем дни.

— Добре — кратко отвърна Шада. — Дотогава ще съм в пълна форма. Като стана дума, моля да ме извиниш, но тъкмо отивах към ваната с бакта.

— Тя може да почака — учтиво, но твърдо каза Карде и махна към един от столовете. — Иска ми се да поговорим.

Тя се замисли дали да не откаже, но все пак бе поела задължения към него.

— За какво? — попита и седна, питайки се дали той е до такава степен нечувствителен, че да се опита да измисли някакво нелепо извинение за случката в кафенето. Но Карде я изненада:

— За Джори Кардас, разбира се — каза и придърпа друг стол, за да седне срещу нея. — Време е да чуеш цялата история.

— Наистина ли? — безстрастно възкликна Шада.

Беше обещал да й разкаже историята, когато навлязат в системата Ексокрон, а това според собствените му думи щеше да стане след седмица. Или се опитваше да заглади недоразумението помежду им? Не че имаше някакво значение. Извинението му би било твърде неубедително и твърде закъсняло, но поне щеше да получи някаква полезна информация.

— Слушам — каза тя.

Погледът му се отнесе, сякаш Карде се пренесе назад във времето на място, много отдалечено от настоящото.

— Историята с Кардас започва преди около шейсет години — започна той, — по време на Войните на клонингите и хаоса, който донесоха на галактиката. Тогава, а и след войните имаше голяма нужда от контрабанда и голям брой организации набираха хората си набързо и без подбор.

— Тогава хътяните са направили големите си удари, нали?

— попита Шада.

Интересът й неволно се пробуди. Знаеше много малко за този период, а винаги бе искала да научи повече.

— Да, много от тях направиха удари — отвърна Карде. — По това време се появи Кардас и дали заради уменията си, или поради чист късмет се озова в една от добрите организации. Не от най-големите, но определено от добрите. Работил за нея петнайсет години и случайно попаднал в битка между тъмни бпфашки джедаи и практически всички останали в сектора. Според историята, която Кардас по-късно разказваше, един от тъмните джедаи бил завзел личния му кораб и го принудил да излетят.

Шада потръпна. Знаеше нещо за тази история. Група мистрили бяха взели участие на страната на бранителите в този конфликт. Някои от разказите, които бе слушала като дете от оцелелите, се бяха превърнали в кошмари по време на сънищата й.

— Изненадана съм, че се е върнал жив, за да разкаже какво се е случило — каза тя.

— Всички бяха изненадани — каза Карде. — Всъщност другите четирима членове на екипажа му така и не се върнаха. Но Кардас се върна. След два месеца изненадващо се появи, пое контрола над организацията, в която работеше, и сякаш животът се върна към нормалното.