Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Генерал Джутка, представям ви нашите гости — каза той, внезапно пооклюмал. — Съжалявам… не чух имената ви.

— Не сме ги казали — отвърна Карде. — Можеш да се обръщаш към мен с „капитане“. Това е приятелката ми Шада, а това е дроидът ми преводач Си Трипио.

Генералът отвърна нещо на непознат език.

— Казва, че не е очаквал такъв театър — угоднически преведе Трипио. — Всъщност…

— Достатъчно! — отсече Джутка. — Затворете устата на дроида си или аз ще я затворя.

— Оо! — ахна Трипио и отстъпи назад. — Извинете, генерал Джутка…

— Казах да му затворите устата! — прекъсна го Джутка. — Не искам да ми се налага да го повтарям! Сядайте.

— Разбира се — каза Карде, седна на стола до генерала и погледна към Трипио. Енту Ний тихо и успокоително му говореше. — Грешката е моя, генерале. Мислех, че съм тук за разговор, не за заплахи.

— Съжалявам, ако сте останали с погрешно впечатление — мрачно отвърна Джутка и изгледа злобно Шада.

Тя пренебрегна поканата му и се изправи в другия край на масата, озовавайки се над него. Карде помисли за миг, че генералът ще й заповяда да седне, но Джутка очевидно размисли и насочи вниманието си към него.

— Факт е, че причинявате неприятности — каза той. — Такива елементи не са добре дошли в нашия свят.

— Разбрах — отвърна Карде. — Значи в република Катол смятат, че когато те нападнат пирати, причиняваш неприятности?

Генералът присви очи.

— Не ме предизвиквайте — предупреди той. — Знам за кого работите… идентификацията на кораба ви ясно го показва. Последното, което искам, е да свърша в някоя глупава война между Бомбаса и Рей’кас.

— Рей’кас! — повтори Шада изненадано. — Родианецът?

— Да — отвърна Джутка. — Не смятате, че…?

— Не, не знаем кои бяха онези приятелчета горе — бързо отговори Карде. — Познаваш ли този Рей’кас, Шада?

— Само съм слушала за него — отвърна тя. — Бил е командир на щурмови отряд на Кооперативните каразакски робски кораби. Добър командир, но груб, избухлив и зъл човек. Изкарвал от кожата му всеки, с когото е работил.

Карде кимна и усети, че устата му леко пресъхва. Зъл търговец на роби на територията на Кардас. Колко ли още престъпници „случайно“ са се озовали в този край на галактиката, запита се той.

— Интересно.

— Интересно е и това, че генералът знае името му, неизвестно дори за Бомбаса — добави Шада. — Добри приятели ли сте, генерале?

— Работата ми е да пазя република Катол — отвърна Джутка. Гласът му потрепери от сдържана заплаха. — Но нямам такива задължения към непознати, които идват неканени и се бъркат в неща, които не ги засягат.

С крайчеца на окото си Карде забеляза как Шада леко обърна глава и бързо огледа кафенето.

— Това заплаха ли е, генерале? — спокойно попита контрабандистът.

— Предавам ви предупреждение — прямо отвърна Джутка. — Обидили сте Рей’кас, а той не приема спокойно такива неща. Набелязал е кораба ви и докато сте на негова територия, ще е по петите ви.

— Възнамеряваме да напуснем територията му — увери го Карде. — След като си свършим работата, разбира се.

— Правете каквото искате — каза генералът и изгрухтя, докато вдигаше туловището си от стола. — Аз ви предупредих. Не го забравяйте.

— Няма — обеща Карде. — Благодаря, че ни отделихте от времето си.

Джутка се намръщи и с вдървена стъпка се насочи към изхода на кафенето. Бутна вратата и излезе, без да се обръща.

— И Кардас си е избрал това място, за да се оттегли! — каза Шада и седна на освободения от генерала стол. — Прекрасно!

— Тихо — смъмри я Карде и огледа кафенето. На пръв поглед никой не се интересуваше от тях, но това може и нищо да не означаваше. — Едва ли планът му бил да се оттегли.

— Мислиш, че Рей’кас работи за него ли? — изгледа го Шада.

— Напълно е възможно — кимна Карде.

Той улови движението на очите й и вдигна поглед към Енту Ний, който дръпна един от столовете и седна.

— Приятен ли беше разговорът с генерала? — лъчезарно попита дребосъкът. — Чудесно! Прекрасно! — той се приведе по-ниско над масата. — Поговорих с дроида ви — каза Енту Ний заговорнически. — Каза, че търсите митичния изгубен свят Ексокрон.

Карде погледна към Трипио.

— Трипио?

— Съжалявам, сър — с посърнал вид отвърна дроидът. — Не исках да издавам нищо. Той ме попита дали не търсим Ексокрон, и аз потвърдих, без да се замислям.

— Моля ви, не го обвинявайте — защити го Енту Ний. — Целта ви не е тайна. Поне за мен. Търсите Джори Кардас, нали?