Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Странно място за официална среща — каза Шада. — Сякаш не са сигурни дали искат да си имат работа с нас.

— Много точно предположение — отбеляза Карде и я изгледа замислен. — Политическият ти усет е забележителен, особено за обикновен телохранител.

— Кой казва, че съм обикновен телохранител — възрази Шада и спусна крака от леглото. — Трябват ми пет минути да се преоблека и отиваме да говорим с този генерал.

След десет минути тримата се движеха по претъпканата улица край космодрума. Карде и Шада крачеха един до друг, а златистият протоколен дроид нервно ги следваше.

— Изглежда, сме интересна гледка — тихо каза тя.

Карде кимна. Вече бе забелязал любопитството, с което ги зяпаха иторийските минувачи, и прикритите погледи на човешките същества.

— В доклада на Мара се казва, че са особено бдителни и недружелюбни.

— Добре е да го знаем — кратко коментира Шада. — И все пак този доклад е отпреди шест години. Интересни са им дрехите. Блестящи… и тези кичурчета кожа по тях.

— Това е кожа от крош — поясни Карде. — Животно, което обитава един от световете в република Катол. Кожите са еластични и издръжливи. А тези кичурчета се оставят произволно или според желанието на клиента. Според Мара кожите от крош тъкмо излизали на мода, когато с Калризиан били тук. Изглежда, оттогава всичко живо се е научило да ги носи.

— Може би защото така пришълците веднага се отличават — каза Шада и хвърли поглед към собствения си костюм. — С нашето облекло нямаме голям шанс да се смесим с тълпата.

— Права си — съгласи се контрабандистът. — Тази част на галактиката не е много посещавана, но и Империята, и Новата република направиха по няколко опита да я приобщят към себе си.

— Местните поддават ли се?

— Не особено — каза Карде и огледа избелелите фирмени знамена, които плющяха на вятъра. Надписите на няколко от тях бяха на основния език, но на повечето се вееха иторийски глифографски символи и знаци на непозната писменост. — Трипио, търсим място, което се нарича „Итор Ломан“ — махна той на дроида да се приближи. — Виждаш ли го някъде?

— Да, капитан Карде. Отсреща е — отвърна Трипио и посочи синьо-бял надпис на иторийски.

— Напомня ми за бърлогата на Бомбаса на Пембрик — тихо каза Шада. — Знаеш ли, Карде, не е зле от време на време да увеличаваш състава на разузнавателните си отреди.

— Ти няма ли да го приемеш като обида за бойните си умения?

— Мисля, че доказах бойните си умения — сряза го тя. — Но ако си с повече хора, може изобщо да не се стига до битка.

Карде кимна и потисна усмивката си.

— Ще го запомня. Заповядай.

В този ранен час кафенето бе необичайно пълно както с иторийци, така и с местни, облечени в традиционните си якета от кожа на крош. Имаше и един-двама чуждоземни като тях.

— Кой ли от тях е генерал Джутка? — попита Шада.

— Предполагам, че ще се оглежда за нас — отвърна Карде.

— Ако не…

Той не довърши. От близката маса стана слаб мъж с къса коса и елегантно яке и се приближи към тях.

— А! Гости! — весело каза той със светнали от интерес и дяволита закачливост очи. След това ги изгледа поотделно от глава до пети. — Вие сигурно сте пиратите, които идват да се видят с генерал Джутка?

— Да — потвърди Карде. — А вие кой сте?

— Енту Нийдан Елз, на вашите услуги — каза той и леко се поклони. — Наричайте ме Енту Ний.

— Интересно име — отбеляза контрабандистът и на свой ред го изгледа. — Енту звучи като име на дроид.

— Колкото и да е странно, хората понякога ме бъркат с дроид — отвърна дребосъкът и очите му грейнаха още повече. — Не мога да си обясня защо. Заповядайте, ще ви отведа до масата на генерала — и без да дочака отговор, той тръгна между масите с жива като речта му походка.

— Интересен чешит — заяви Трипио, докато го следваха.

— Но не изглежда агресивен.

— Не се доверявай на външния вид — посъветва го Шада.

— Според мен изобщо не се вписва в тази обстановка.

— Ще го държим под око — успокои я Карде. — Явно това е Джутка.

Енту Ний бе спрял до една маса в дъното на кафенето, където с гръб към стената седеше едър набит мъж. На масата пред него се мъдреше голяма чаша. Носеше яке от вече познатия вид, но на Карде се стори, че се чувства неловко в него.

— Този човек е военен — изрече Шада гласно мислите на контрабандиста, докато Енту Ний разменяше няколко думи с мъжа на масата. — Веднага се познава, че не се чувства добре без униформата си.

Дребосъкът отстъпи, когато те се приближиха, и весело махна към едрия мъж.