Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Без да споменаваме новината за самоличността ти — добави Шада.

— Все едно — намръщи се Карде. — След срещата ни с онзи кораб при Янгеле реших, че няма да е зле направо да дойдем в Еписол.

— Звучи разумно — отвърна тя. — Но пък не си сметнал за нужно да ме уведомиш.

— Не мисля, че можеш да направиш нещо — меко отвърна Карде. — Ако не ни вземат на абордаж, което, гарантирам, няма да се случи, едва ли ще се стигне до ръкопашни боеве.

— Ръкопашните боеве не са единствената ми специалност — отвърна Шада. — Или съм пропуснала да спомена, че мога без проблем да се справя с турболазерите ви?

Екипажът стаи дъх в очакване.

— Не, не си споменала — каза Карде. — Но засега не вярвам да се наложи. Турболазерните гнезда са твърде изложени на вражески огън, а ако възникнат неприятности, бих предпочел да си тук, където е по-…

— Безопасно — довърши Шада вместо него. — Защо? Защото не е изключено да ни причакват други неприятели, не пирати, така ли?

Данкин, който седеше пред руля, се извърна, за да погледне Карде. Понечи да каже нещо, размисли и отново се обърна.

— Няма да е Кардас — отвърна капитанът на „Волният Карде“, овладявайки гласа си. — Ако искаше да ни удари на разстояние, щеше да го направи досега. Значи е решил да ни изчака, докато стигнем Ексокрон.

— Винаги е хубаво, когато очакваш нещо — процеди през зъби Шада. — В такъв случай нека поема едно от турболазерните гнезда. Мога да се справя не по-зле от Балик… и със сигурност по-добре от Чал.

— Бихме могли да поставим Чал на наблюдателницата — тихо каза Данкин.

Карде свъси вежди, но кимна.

— Да видим какво можеш да направиш. Данкин, кажи на Чал да поеме наблюдението. Хшиши, как сме с времето?

— Минута и половина до пристигане — отвърна тогорианката пред сензорната конзола. Жълтите й очи изучаваха Шада, без да мигнат.

— Най-добре се качвай — обърна се Карде към мистрила и кимна към вратата на мостика. — Турболазер две.

— Знам — отвърна Шада. — Ще се обадя, когато съм готова.

След три минути се бе настанила със закопчани предпазни колани в седалката под големия купол от прозрачна стомана. Вторачена в контролното табло, Шада проверяваше предстартовата карта, борейки се с призраците, които двайсетте години битки — първо за Мистрил, а после и за контрабандистите на Мазик — й бяха донесли. В повечето случаи имаше късмета да бъде на страната на победителите. При други…

— Шада, говори Чал — прозвуча гласът на млад мъж в слушалките й. — Готова ли си?

— Почти — и да бе раздразнен, че мястото му е отнето без много обяснения, на Чал не му личеше по гласа. — Бъди нащрек. Започваме обратното броене. Десет, девет…

С половин ухо Шада слушаше, отпуснала ръце върху щурвала. Очите й минаваха към бойния мистрилски зрителен прийом, на който инструкторите я бяха научили преди много години. Броенето стигна нула, многоцветното хиперпространство се набразди с бели линии, които се превърнаха в звезди…

С жесток трус турболазерният изстрел удари „Волният Карде“ отстрани.

— Чакат седем машини — измърка Хшиши. Тонът й накара Шада да си представи как всеки косъм от сиво-бялата козина на тогорианката се е изправил. — Малки нападателни машини… клас „Корсар“.

— Потвърждавам броя и класа — добави Чал. — Местоположения…

Думите му бяха удавени в съскащия рев на турболазерното оръдие. Шада завъртя купола и стреля. Един от корсарите, който се опитваше да се прокрадне под дока на товарния кораб, пое удара с левия си фланг и избухна в пламъци. Другарят му, който избегна повечето от отломките, се втурна презглава, но налетя на турболазера на Грив, който го пресрещна с точен изстрел. Онова, което остана от машината, продължи по инерция да се носи по началната траектория като погребална клада.

— Двама свалени! — отброи Чал. — Трима свалени!

— Всички да останат в готовност — разнесе се по-спокойният глас на Карде. — Засега ги изненадахме, но вече знаят какво да очакват.

Шада кимна в знак на съгласие и бързо погледна тактическия си екран. Четирите останали корсара се бяха изтеглили и летяха със скоростта на „Волният Карде“, но явно не горяха от желание отново да стрелят. В това време контрабандисткият шеф подгони кораба си към далечния газов гигант, около който се въртеше Дайарк, столицата на сектора Катол.

— Предполагам, че следващия път ще опитат с йонните оръдия — каза тя. — Ще се справим ли?

— С лекота — увери я контрабандистът. — Особено с такива малки йонни оръдия. Започват.