Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Момент — прекъсна го дрезгавият глас на Сакисак. — Вие ли изпратихте съобщение на съветник Органа Соло от името на генерала?

— Ами… да — призна си хакерът и внимателно изгледа ногрито. — Исках да говоря с него, нали разбирате, но не можах да го намеря. А разбрах, че Лея е тук…

— Как така не си могъл да го намериш? — прекъсна го Органа Соло. — Той къде е? Да не се е случило нещо?

— Не, не. Замина за системата Котлис — бързо отвърна момчето и с нежелание отмести очи от ногрито към нея. — Някакво скупчване на кораби… не знам точно. Но не можах да му изпратя съобщение. Дори и с кодовете за достъп от най-високо ниво. Така че, когато разбрах, че сте тук…

— Как разбрахте? — попита Сакисак.

Гент отново се раздвижи неспокойно.

— Ами… от файловете на Гаврисом. Не бих влязъл в мрежата на Висшия съвет, но наистина беше важно. След това срещнах него… — той безпомощно махна към Елегос.

— Чаках ви в кабинета ви — обясни каамасецът. Гласът му разля вълна на желаното от всички спокойствие в каютата.

— Както двамата си колеги, с които сте говорили, и аз съм дълбоко загрижен от начина, по който се развиват събитията. Сега, след като заплахите се обърнаха към ботанския народ, загрижеността ми още повече се усили — той сви рамене. Козината му настръхна от раменете по цялата дължина на гърба. — Разбира се, смятах да ви изчакам, докато се върнете, за да говоря с вас, но шефът на шифровчиците Гент толкова настояваше незабавно да ви види, че му предложих да го закарам, при положение че знае къде сте.

— И при условие че използва личната сигнатура на Гарм, за да дойда на космодрума — добави Лея и вдигна вежди към момчето.

Младият хакер трепна.

— Мислех, че иначе няма да дойдете — смънка той.

Лея потисна въздишката си. Да, Гент си беше такъв. Това, че името и уменията му бяха добили тежест в правителствените среди на Новата република, изцяло му бе убягнало. При това хакерът нямаше ни най-малка представа, как да пилотира космически кораб.

— Добре, спокойно — каза Органа Соло. — Разпитът свърши. Поне временно всичко ти е простено. Сега да чуем какво е това толкова спешно нещо, което оправдава нарушаването на десетина закона?

Гент отново трепна и й подаде електронния си бележник.

— Всъщност това е съобщение за Бел Иблис — каза той.

— Но… прочетете го.

Лея взе електронния бележник и натисна клавиша. Попита се дали, ако знаеше, че Гент, а не Бел Иблис иска срещата, нямаше да притисне Хан малко повече, за да я вземе със себе си до сърцето на Империята? Дори и без съобщението на Гент възраженията срещу тръгването й се бяха сторили доста основателни. И все пак…

Думите се появиха на екрана на електронния бележник… и усети по гърба си ледени тръпки.

— Откъде дойде? — попита тя. Думите й прозвучаха нереални на фона на лудото сърцебиене.

— Генерал Бел Иблис го донесе от Моришим — отвърна Гент. Сега вече гласът му трепереше. — В системата влязла корелианска корвета, само че някакъв звезден разрушител я заловил.

— Спомням си секретния доклад на Гарм по въпроса — каза Лея. — Искаше да не се споменава за случката, докато не се изясни какво всъщност е станало.

— Това е съобщение от корветата — поясни хакерът. — Цялото беше заглушено, но успях да го разчета — той си пое шумно въздух. — Сега разбирате защо трябваше незабавно да се срещна с някого.

Лея кимна мълчаливо и се загледа в съобщението:

…полковник Мейз Вермел, специален пратеник на адмирал Пелаеон, изпратен за среща с генерал Бел Иблис по повод на преговори за мирно споразумение между Империята и Новата република. Корабът ми е нападнат от предатели от Империята и според мен едва ли ще остана жив. Ако Новата република желае да преговаря, адмирал Пелаеон ще бъде при изоставения газов център на Песитин след един месец, за да се срещне с вас. Говори полковник Мейз Вермел…

— Съветник? — въпросително прошепна Сакисак. — Нещо не е наред ли?

Лея вдигна поглед към ногрито и почти се стресна, като го видя пред себе си. Мирно споразумение. Не примирие, а действителен, истински мир. Нещо, за което тя се бе надявала и бе копняла още от времето на император Палпатин и на младежкото си решение да се опълчи срещу него и всичко, което той олицетворяваше. И ето че сега то бе предложено от върховния командващ имперската флота. Или не беше така? Пелаеон предлагаше само преговори. Нямаше ли на тази среща да бъдат поставени предварителни условия, които щяха да превърнат цялото начинание в чиста загуба на време или още по-лошо — в пропаганден удар за Империята? А ако беше нещо по-лошо и от това? Ако беше капан?