Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Лея се намръщи. „Не е според очакванията?“

— Какво значи това? Не е ли Гарм?

— Не зная — отвърна ногрито, качи се във въздушната шейна и включи двигателите. — Успях само да видя, че корабът наистина е малък, както предположихте, и че няма отличителни знаци.

— Никакви ли? — загрижено попита Лея.

— Поне аз не видях — отвърна Баркимк и изведе шейната изпод дърветата. — Може би по-отблизо ще ги видя.

Като се изключеше разнебитеният товарен кораб за зърно в другия край на полето, новодошлият апарат бе единственият на космодрума. Наистина беше малък, вероятно екипажът му бе двучленен, приличаше малко на дипломатически кораб, но Лея не си спомняше да е такъв. На носа, където дипломатическите кораби носеха правителствените отличителни знаци, нямаше нищо. Входният люк по средата бе отворен и от него се спускаше къса рампа.

— Сакисак влезе ли? — попита тя.

— Да — отговори Баркимк. — Чака с пилота и пътника.

Пилот и пътник? Лея кимна машинално, без да изпуска от очи кораба. Едва след като си приближиха, видя, че на корпуса всъщност имаше бледи следи там, където би трябвало да бъдат отличителните знаци. Макар че се виждаха само контури, в тези следи имаше нещо познато. Нещо, което пробуждаше смътен, но тревожен спомен…

Въздушната шейната спря до рампата.

— Съветник Органа Соло — дрезгаво се провикна Сакисак от спуснатата рампа на кораба. — Вашият посетител смирено моли да го удостоите с честта да уважите молбата му.

— Разбира се — отвърна Лея с подобаващ на ногрито официален тон. Сакисак добре познаваше Бел Иблис. Кой можеше да е на борда на кораба, за да бъде ногрито така официален? — Посетителят ми ще желае ли да представи молбата си лично?

— Да — отвърна Сакисак, поклони се леко и отстъпи от рампата.

В същия миг там се появи фигурата на висок хуманоид, увит в лека златиста роба, с изящна лилава украса около очите и на раменете.

— Мир вам, съветник Лея Органа Соло — поздрави той. Гласът му бе плавен и плътен, с отглас на дълбока и стара тъга. — Аз съм Елегос Акла, доверител на останките на народа на Каамас. Ще дойдете ли при мен на борда на кораба ми?

Лея преглътна с мъка, когато спомените нахлуха в съзнанието й. Спомени от посещението й като дете в каамаски бежански лагер на Алдеран и стотиците пъстри знамена със семейните гербове на каамасците. Бяха подобни на онзи, който бе заличен от носа на кораба на Елегос.

— Да, доверителю Акла — отвърна тя. — За мен ще бъде чест.

— Моля, простете, че наруших усамотението ви — каза каамасецът и се отдръпна, за да й направи път. — Казаха ми, че вие и съпругът ви сте тук на почивка. При други обстоятелства не бих нарушил спокойствието ви, но изключително много исках да говоря с вас, а онзи, когото взех със себе си, каза, че задачата му е с неотложна спешност.

— А кой е той? — попита Лея, влезе в кораба и се присегна със Силата. Тук определено имаше още някой. Някой познат…

— Мисля, че го познавате — отвърна Елегос и се дръпна настрани.

На стола в дъното на каютата седеше неспокоен под бдителния поглед на Сакисак…

— Гент! — възкликна Лея. — Какво правиш тук?

— Трябва да говоря с вас — отвърна той. В думите му имаше повече нервност, отколкото в поведението. Хакерът стана от стола. — Исках да говоря с генерал Бел Иблис, но не мога да го открия, а вие сте президент на Новата република и…

— В момента не съм президент, Гент — внимателно го прекъсна тя. — В отпуска съм. Понк Гаврисом е начело на правителството.

Момчето премига от изненада и въпреки сериозността на положението Лея трябваше да положи усилия, за да не се разсмее. Някога Гент бе най-добрият хакер на Талон Карде и притежаваше такъв нечуван талант да разбива и да манипулира компютърни системи, че Бел Иблис лично се бе заел да го привлече на своя страна. Оттогава Гент неведнъж се бе доказвал в работата си и се бе издигнал до началник на шифровчиците. Но за всичко извън любимите му компютри момчето бе най-наивното, невинно и объркано човешко същество във вселената. Това, че макар да живееше на Корускант, бе пропуснал отпуската на Лея, бе нещо естествено за него.

— Може би въпреки това тя може да ни помогне — подхвърли Елегос, притичвайки се на помощ на смутения хакер с типичната каамаска тактичност. — Защо не й кажете причината, поради която сте тук?

— Да, разбира се — каза Гент, възвръщайки гласа си. Момчето извади електронния си бележник от стария и износен калъф на колана си. — Генерал Бел Иблис ми даде информационен чип…