Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Всичко започна малко преди това — заразказва той. — По-точно — преди десет години, непосредствено след смъртта на върховния адмирал Траун — устата му трепна конвулсивно. — Или може би още по-точно — след като върховният адмирал изигра смъртта си. Бях на Корускант за сключването на Контрабандисткия съюз и стана така, че Калризиан ми показа нещо, което Люк Скайуокър бе намерил заровено на планетата Дагоба.

Шада прерови паметта си.

— Май не съм чувала за нея.

— Няма и защо да си чувала — отвърна Карде. — Там няма абсолютно нищо. Няма градове, няма технологии, няма колонии. Какво е търсел Скайуокър из блатата на Дагоба, нямам представа, но беше очевидно, че изгубеното електронно устройство не е било на мястото си там. Вероятно и това беше причината, поради която го бе донесъл. По белезите познах, че това е повиквачът от личния кораб на Кардас.

— Така ли? — намръщи се Шада. Повиквачът бе автопилот на напълно автоматизиран кораб, който може да се самоуправлява от разстояние, когато собственикът му подаде сигнал. Мистрилите никога не използваха такива кораби, но й се беше случвало да пътува на тях с клиенти. Бяха й крайно неприятни. — Кардас е имал напълно автоматизиран кораб, така ли?

— Да, модел отпреди Войните на клонингите — каза Карде. — Купи го малко след като се върна от престоя си при тъмния джедай. Каза, че искал кораб с прилични размери, който да може да управлява сам, без помощта на екипаж.

— И Скайуокър е намерил повиквача в калта на някаква изоставена планета? Колко удобно.

— И аз така си помислих — призна си контрабандистът. — Но след като говорих със Скайуокър, разбрах, че се е натъкнал на находката съвсем случайно.

— Дали думата може да се използва, когато говорим за джедай, е спорно — вметна Шада.

— Така е — съгласи се Карде. — Но това беше първата следа, която имахме от десет години, и дори да беше номер, сметнах, че си струваше да видя докъде би довела.

— И изпрати Джейд да търси — добави тя и си припомни разговора, който бе подслушала в апартамента на семейство Соло в Горската кула. — А Калризиан настоя лично да го потърсиш.

— Общо взето, така е — заключи търговецът. — Започнаха от Дагоба. Търсиха в старите архиви на космодрумите къде може да е спирал за ремонт или за зареждане. Тук-там се натъкнаха на догадки… някои — в библиотеката на Корускант, други — изречени от разни типове от покрайнините, трети — от охраната на Корелиан… от всякакви места… Започнахме да събираме частите на мозайката.

— Ще ти отнеме цял живот — тихо каза Шада.

— Не чак толкова, но определено ми отне няколко години — призна Карде. — Особено след като двамата продължиха да се занимават и с други неща или ги викаха да оправят поредната криза на Корускант. Следата беше толкова студена, че месец-два не бяха от значение. Продължиха, докато не стигнаха до сектор Катол, система Ексокрон. И там, доколкото знаем, следата свършва.

За известно време в каютата цареше тишина, докато Шада осмисляше чутото.

— Предполагам, че не са видели самия Кардас?

С явно усилие Карде се откъсна от призраците на миналото.

— Имаха изрични инструкции да не го виждат — каза той.

— Трябваше да разберат къде е. А при свят, скрит като Ексокрон, трябваше да намерят и път до него. Аз щях да поема нататък.

— Преди колко време беше това?

— Преди няколко години — сви рамене Карде.

— И какво стана?

— Често казано, не събрах сили — призна си той. — Не знаех как ще се изправя пред него. Нямах представа, какво ще му кажа, как ще изгладя нещата. Затова все си намирах извинения да отлагам — Карде си пое дълбоко дъх. — И май вече съм закъснял твърде много.

— Смяташ, че Рей’кас работи за него?

— Рей’кас, Бомбаса… и още десетина, за които не сме и чували — бавно отвърна Карде. — Но той явно се е раздвижил.

Само че този път се занимава предимно с пиратство и поробване, а не с контрабанда и хакерство. Колкото по-див е районът… Само с едно мога да си го обясня — да ме пипне лично.

За миг думите му увиснаха във въздуха като смъртна присъда.

— Не смятам, че е задължително — наруши тишината Шада, подтикната от смътното желание да обори мнението му. — Не е ли възможно да е събрал средства, за да построи собствена малка империя в затънтеното си кьоше? Или да превземе Ексокрон и дори тъй наречената република Катол?

— Той е тук от почти двайсет години, Шада — напомни й Карде. — Ако е искал да си изгради империя, нима нямаше да го направи досега?