Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Може би ще съм в състояние да реша този проблем — отвърна тя и отново включи предавателя си. — Ландо!

— Да, Лея.

— Ландо, по молба на президента Гаврисом настоявам незабавно да приемеш възстановяването си на военна служба към Новата република — каза тя. — Трябва да поемеш командването на отбраната.

Настъпи кратка пауза.

— Шегуваш се — каза той.

— Съвсем не, генерале — увери го Гаврисом. — Вие, героят от Таанаб и Ендор, сте човекът, от когото се нуждаем.

От другата страна долетя едва доловима въздишка.

— Съмнявам се, че това ще помогне с нещо — неохотно отвърна Калризиан. — Добре, приемам. Не би било зле, ако можехте да ми предоставите по-голяма флота.

— Е, няма проблем, приятелю — прозвуча гласът на Хан. — Погрижих се за това. Погледни зад гърба си.

Лея погледна към кърмовите екрани на мостика и отвори широко очи. От повърхността на Ботауи бързо се издигаха над сто кораба, като сред тях имаше какви ли не: от Z-95 тип „Ловци на глави“ до щурмови лодки тип „Отскачащ лъч“. Имаше дори няколко по-малки бойни крайцера. И още кораби продължаваха да изплуват от атмосферата.

— Хан! — възкликна тя. — Как го направи!

— Както казах, с малко дипломация — отвърна мъжът й. — Спомних си, че Траун подхвърли пред Ландо и мен, че Фейлия крие малка частна армия. Затова се обадих на косматата топчица и посочих, че всеки, който помогне за спасението на Ботауи, ще може да се позове на това, когато всичко свърши.

— И Фейлия призова всички тези кораби? — попита Лея, все още не вярвайки на очите си.

— Не съвсем — самодоволно отговори съпругът й. — Оказа се, че е имало много изтичания по време на разговора ни. Сигурно повреда в резултат на битката. Вероятно половината планета е чула какво съм му казал.

Най-сетне Лея разбра.

— И, естествено, никой не е поискал да остави цялата слава за Фейлия — усмихна се тя. — Май не съм ти казвала скоро, че си страхотен?

— Не — отговори той. — Но то беше, защото си много заета. Готови ли сме?

— Готови сме — отвърна тя и кимна. — Генерал Калризиан, флотата очаква заповедите ви.

Известно време мостикът сякаш висеше във времето и пространството. Моф Дизра стоеше скован на мястото си на няколко крачки от двете цивилни жени. Лицето му бе разкривено от неверие, омраза и може би страх. Майор Тирс също бе спрял по средата на командната пътека, гледайки към Пелаеон с неразгадаемо изражение на лицето. Капитан Дория и офицерите при конзолите на мостика се бяха обърнали към върховния командващ и дори мъжете в траповете някак бяха усетили, че нещо не е наред, и шепнеха.

— Адмирал Пелаеон — наруши тишината плавният глас на Траун. Пелаеон, изглежда, очакваше именно той да заговори пръв. — Добре дошли на борда на „Неумолим“. Май сме пропуснали известието за пристигането ви.

— Както и аз съм пропуснал известието за завръщането ви — отвърна Пелаеон. Подобно на лицето на Тирс изражението зад блестящите червени очи бе неразгадаемо. — Сигурен съм, че е неволна грешка.

— Съмнявате ли се в решенията на върховния адмирал? — застрашително попита Дизра.

— Тъкмо обратното — увери го Пелаеон. — Винаги съм изпитвал огромно уважение към върховния адмирал Траун.

— Тогава защо се промъквате на борда по този начин? — Тирс се върна назад и застана зад по-младата от двете жени на командната пътека. — Криете ли нещо? Или идвате, за да изпълните някоя тъмна задача? Или може би дори измяна?

Съзнателно Пелаеон отмести поглед от майора и го спря върху двете жени пред него.

— Май пропуснаха да ни представят — той сведе глава. — Аз съм адмирал Пелаеон, върховен командващ имперската флота.

— Вече не сте — каза Дизра. — Върховният адмирал Траун пое командването.

— Нима? — отвърна Пелаеон и студено изгледа мофа. — Не съм информиран за никакви промени в ръководството на флотата. Може би още една неволна грешка?

— Внимавайте, адмирале — меко го предупреди Тирс. — Стъпвате на много хлъзгава почва.

Пелаеон поклати глава.

— Грешите, майоре — отвърна той. — Ако тук има хлъзгава почва, то тя е под вашите крака — и погледна към Дизра. — И под вашите, ваше превъзходителство — след това отмести поглед към мъжа в бялата адмиралска униформа. — Под вашите също… Флим.

Дизра се разтресе целият, сякаш го бе докоснал оголен електрически кабел.

— Какво искате да кажете? — попита той. Гласът му трепереше, а погледът в очите му беше на човек, зърнал собствената си смърт.

— Говоря за един много добър актьор — отговори Пелаеон и повиши глас, така че целият мостик да го чуе. — Тук е доста интересната му житейска история — добави той, извади един информационен чип от туниката си и го вдигна. — С подробни холоси и пълен генетичен профил — адмиралът погледна към Флим. — Бихте ли ме придружили до най-близката медицинска станция за преглед?