Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Добре — каза Ландо. — Само трите кораба ли ще ги последват?

Миатамиа погледна през илюминатора.

— Предложих на капитана да повика всички диамалски кораби.

— А ако не съм прав?

Сенаторът помръдна уши.

— Както ви казах и преди, неочакваното понякога се случва — спокойно отвърна той. — Диамалците смятат, че са подготвени за такива случаи.

— Дръжте се! — извика Хан и рязко завъртя щурвала на „Хилядолетен сокол“ надясно и веднага след това наляво.

Полза нямаше. Прехващащият лъч здраво държеше кораба. Бившият контрабандист протегна ръка към оръжейната конзола и промени прицела на горния турболазер, който стреляше без прекъсване към звездния разрушител. Подобно на маневрите и огънят нямаше никакъв ефект.

— Индикаторът на бакбордовия стабилизатор отново мига — съобщи Елегос, надничайки към контролното табло. — Може сериозно да го повредите, ако продължите така.

Хан преглътна едно проклятие. Да, можеше да изгори стабилизатора. Можеше също така да запали или да стопи някоя част от подсветлинния двигател или да спука корпуса. Но нямаше друг избор, освен да направи всичко, което бе по силите му, за да се откопчи, дори ако трябваше да извади душата на „Хилядолетен сокол“. Невидим зад маскировъчен щит звезден разрушител означаваше засада… а последното, което щяха да оставят скритите в засада имперски сили, бяха свидетели. Елегос явно още не бе стигнал до този извод.

— Може би трябва да направим опит да се предадем — предложи каамасецът.

— Така ли? — отвърна Хан. — Защо?

— За да предотвратим унищожението си, разбира се — каза доверителят. — Освен това Кариб и неговата група май вече са го сторили.

— Какво искате да кажете? — попита Соло и се смръщи, оглеждайки небето. Твърде зает със собственото си спасение, той напълно бе загубил представа за действията на другия товарен кораб.

— Не се съпротивяват на прехващащия лъч — обясни Елегос и посочи през илюминатора.

Доверителят беше прав. Товарният кораб на Кариб бе вдясно от тях, значително по-близо до тъмния корпус на звездния разрушител, и не правеше никакви опити да се освободи. В това нямаше никаква логика. Кариб със сигурност знаеше много по-добре от Хан, че за капитулация и дума не можеше да става. Да не би Девист и останалите да бяха вече убити? Или новозаявената им вярност към Лея и Новата република е била номер?

— Соло — дойде нечий глас през високоговорителя. — Кариб е. Пригответе се.

— За какво?

— Вие за какво мислите? — отвърна Девист — И слушайте, ако не останем живи, искам да се погрижите за семействата ни. Разбрахме ли се?

Хан хвърли поглед към Елегос. Какво…?

— Да — отговори каамасецът, навеждайки се към микрофона на комуникационната конзола. Беше не по-малко объркан от Хан, но, изглежда, искаше да подкрепи мъжете на борда на другия кораб. — Не се притеснявайте.

— Добре. Радвам се, че се запознахме.

Интеркомът изпука и връзката прекъсна. Хан погледна към кораба на Кариб. Внезапно предчувствие го накара да изтръпне… И тогава „Действие 2“ експлодира.

Той чу Елегос да ахва до него.

— Какво…

— Само гледайте — прекъсна го Хан и сграбчи шурвала. — И както каза той, пригответе се.

Пламъкът и прахът от експлозията се разсеяха, отнесени от освободения въздух от вътрешността на кораба или захванати от прехващащия лъч… И изведнъж от облака отломки излетяха десетина имперски изтребителя прехващачи.

На офицерите на Империята им трябваха не повече от пет секунди, за да реагират на новата неочаквана опасност. Но в този случай пет секунди бяха много време. Изтребителите прелетяха близо до корпуса на звездния разрушител, избягвайки с невероятна лекота френетичния турболазерен огън и системно поразявайки гнездата на прехващащия лъч. Хан гледаше в захлас. Възкръснаха спомените му за легендарните пилотски умения на барон Фел. Само че този път там имаше десетина барон Феловци. С разтърсване, от което зъбите му изтракаха, „Хилядолетен сокол“ бе освободен от невидимата хватка.

— Дръжте се! — изкрещя Соло, изви кораба в рязък вираж и подаде мощност на подсветлинния двигател. Турболазерите на звездния разрушител започнаха да стрелят след него, виждайки, че жертвата им се изплъзва, и Хан бързо завъртя кораба около оста, докато стремглаво се носеше към невидимия край на маскировъчния щит. — Още ли сте готов да предадете съобщение на онези идиоти около Ботауи? — добави бившият контрабандист, наблюдавайки индикатора на задния дефлекторен щит.