Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Добре — каза Налгол, все още ядосан заради неочакваната промяна във внимателно планираното им разписание. Ударният отряд ще има да дава доста обяснения след края на операцията. Междувременно „Тираничен“ бе готов да изпълни определената му задача. И първата стъпка бе да се погрижат за шпионите. — Изтеглете ги по-близо, лейтенант — нареди той. — Внимавайте да не се изплъзнат.

— Няма да се изплъзнат, сър — обеща офицерът.

Налгол усети движение до себе си.

— Викали сте ме, капитане — каза Оисан.

— Списъкът с най-слабите места на всеки от противниковите кораби — кратко отвърна Налгол. — Къде е?

— Предварителният списък бе предаден — малко нервно отвърна шефът на разузнаването. — Очаквах да имаме повече време, за да го завършим.

— Е, нямате време — отсече ядно капитанът. Първо ударният отряд, а сега и Оисан. — Вършете си работата! Имаме още час-два, преди да се наложи да се включим в битката долу.

— Слушам, сър — сковано отвърна офицерът. — Ще наредите ли хората ми да разпитат пленниците?

— Какви пленници?

— Ами… — запъна Оисан. — Екипажът на товарните кораби, сър.

Налгол поклати глава:

— Няма да има пленници.

— Но вие казахте…

— Казах да ги изтеглят по-близо. Това е — кисело го прекъсна капитанът на „Тираничен“. — Не искам никакви отломки да се разлетят извън маскировъчния щит, където могат да бъдат забелязани — той погледна през илюминатора. Товарният кораб YT-1300 се мяташе лудо в хватката на прехващащия лъч и все още се опитваше да избяга, докато по-големият — „Действие 2“, бе странно покорен. — Още една-две минути — добави Налгол — и ще се погрижат за тях. Завинаги.

— Ето! — посочи Ландо през илюминатора на „Усърден размисъл“. — Нали ви казах! Ишорците са засекли опасността и сега отиват да видят какво става.

— Просто бягат в опит да си спасят кожите — спокойно възрази сенатор Миатамиа. — Или са сметнали, че по-високата маневреност в открития космос е благоприятна за отбраната им.

— Добре — каза Калризиан. — И в двата случая не можете да ги оставите да тръгнат.

— Диамалците не търсят отмъщение — отвърна сенаторът. — Ние осуетихме с нищо непредизвиканата им атака срещу Ботауи. Засега това е достатъчно.

— А опасността, за която ви предупредих? — попита бившият комарджия. — Обзаложихме се за нея, забравихте ли?

— Ако съществува такава опасност и ишорците наистина са тръгнали да я търсят, със сигурност ще я открият някъде по пътя — равно отговори Миатамиа. — Няма причина който и да е даималски кораб излишно да се излага на опасност.

Ландо гледаше отдалечаващия се кораб през илюминатора. На каквото и цена да го бе постигнала, Лея бе успяла да накара „Надмощие“ да тръгне към кометата и скритата там от Империята изненада. Като се имаше предвид, че Траун дърпаше конците, изненадата щеше да е паметна. И почти със сигурност твърде голяма, за да се справи един-единствен ишорски кораб с нея…

— Ясно — каза Ландо, опитвайки се гласът му да звучи нехайно, като на незаинтересован от развоя на събитията. — Сигурно и ишорците са доволни от възможността да се отдалечат от вас.

— Какво значение има как виждат нещата ишорците? — попита Миатамиа.

— О, никакво — сви рамене Ландо. — Просто си мислех, че ако искат истинска битка, трябва да извикат подкрепление, а щом излязат от комуникационното ви заглушаване, ще имат такава възможност.

Ушите на сенатора се свиха.

— Няма да направят такова нещо.

— Защо? — попита Ландо. — Забравихте ли, че според тях цялата ботанска раса трябва да плати за унищожаването на Каамас. Ако бях на тяхно място, щях да реша, че космосът над Ботауи е идеалното място за разискване на различията с диамалците — той кимна към планетата под тях. — Особено след като планетарният щит е отчасти свален. Що се отнася до ишорците, всяка отломка от евентуалната космическа битка, която падне в незащитения район, за тях е чиста печалба.

Миатамиа вече бе на интеркома и настоятелно говореше в микрофона. Ландо погледна през илюминатора и затаи дъх… Двата диамалски кораба вляво и вдясно от тях тромаво се обърнаха към отдалечаващия се ишорски боен кръстосвач и потеглиха след него. Миг по-късно усети лекото потрепване на палубата под краката си и „Усърден размисъл“ също се отправи натам.

— Ще задържим заглушаването, докато генераторът на Древстран не бъде поправен — заяви сенаторът и се върна при Калризиан. — След като това стане, ще бъдат свободни да си тръгнат, ако желаят.