Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Ако щитовете не можеха да издържат, докато се окажеха на безопасно разстояние, имперските офицери все още можеха да спечелят битката.

— Готов съм — отвърна Елегос. — Веднага щом…

Той прекъсна думите си и ахна. Хан извърна глава, когато познатият силует на имперски изтребител прехващач изведнъж се появи до тях. Той инстинктивно посегна към оръжейната конзола… И отпусна ръка точно навреме. Върху слънчевите панели на изтребителя ясно се виждаха изрисувани отличителните знаци на Новата република. До него останалата част от групата на Кариб заемаше позиции по фланга…

Тъмнината наоколо изведнъж изчезна и те отново бяха заобиколени от звезди.

— Край — каза Соло. — Излъчете съобщението.

Елегос се позакашля:

— Не вярвам, че ще е необходимо.

Без да разбира какво става, Хан се обърна напред. И затаи дъх. Идвайки от Ботауи, към тях стремително се приближаваше група от десетина тежковъоръжени бойни кораба. Интеркомът изпука.

— Хан — чу се гласът на Ландо.

— Да, Ландо — отвърна бившият контрабандист. — Пазете се… там има скрит имперски звезден разрушител.

— Разбрах — отвърна Ландо. — Тези изтребители с теб ли са?

Хан се усмихна.

— Да. Можеш ли да извикаш още подкрепление?

— Капитан Соло, говори сенатор Миатамиа — обади се нов глас. — Предаваме предупреждението ви до всички кораби съюзници на Диамала и молим за съдействието им.

— Чудно! — каза бившият контрабандист. — Предлагам ви да поканите и Ишори да се присъедини към купона. Ще имаме нужда от всички…

— Хан — прекъсна го гласът на Лея, който прозвуча едновременно изтощен докрай, напрегнат и успокоен. — Хан, как си?

— Добре съм, скъпа — успокои я той. — Още ли си при ишорците?

— Да — отвърна жена му. — Капитанът още не е сигурен… — тя внезапно млъкна.

— Лея — повика я съпругът й.

— Няма значение — продължи тя. В гласа й се появиха твърди нотки. — Мисля, че вече не изпитва никакви съмнения.

Бившият контрабандист се намръщи, обърна „Хилядолетен сокол“ и погледна назад. След като засадата на звездния разрушител бе разкрита, той бе свалил маскировъчния си щит.

Само че от кометата се отделяше не само един звезден разрушител. Флотата на Новата република приближаваше към три.

Хан си пое дълбоко дъх.

— Добре — каза той. — Това вече ще е битка!

— Доклад от командването на базата, адмирале — доложи свързочникът от бакбордовия трап. — Вражеският звезден разрушител е поразил още две гнезда на прехващащите лъчи.

— Ремонтните работи на тези гнезда да започнат незабавно — хладно заповяда Траун. — Наредете на командването на базата да прехване обекта с още три лъча.

Застанала на командната пътека малко вляво зад Дизра, Палома Дасима едва чуто каза нещо на Кароли Дълин.

— Въпроси ли имате? — попита мофът и направи крачка към двете мистрили.

По-възрастната кимна към върховния адмирал:

— Казах на Кароли, че това не ми харесва. Той си играе с тях. Защо просто не ги взриви и да се приключи.

— Върховният адмирал Траун е много изискан човек — каза Дизра, като се надяваше, че надменността на тона му щеше да я обезсърчи да задава повече въпроси, на които не можеше да отговори.

Всъщност той не беше наясно какво целеше Тирс с този ход. Но майорът стоеше до Траун, както подобаваше на един добър адютант. Така че вероятно всичко вървеше по план. Върховният адмирал сигурно чу коментара. Той пошепна нещо на Тирс, който кимна в знак на съгласие. След това се обърна и пристъпи към Дизра и двете мистрили.

— Адмирал Траун чу въпроса ви и ме помоли да ви обясня причините за действията му — каза майорът и застана до Дасима, откъдето можеше да наблюдава опитите на Бел Иблис да се измъкне от капана. — Целта му не е да унищожи генерал Бел Иблис. Тъкмо обратното, той иска генералът да предаде кораба и екипажа си невредими — бившият гвардеец махна към канонадата отвън. — Но както можете да се уверите, Бел Иблис е горд и упорит мъж. Първо трябва да бъде убеден, че няма шансове срещу потенциала на тази база, и адмирал Траун му дава възможност да направи най-доброто, на което е способен.

— Като му покаже безсмислието на съпротивата — каза Дасима. Думите й не показаха, че е много доволна от обяснението, но поне възмущението бе изчезнало от гласа й. — И сипва сол в раната, като всеки път, щом Бел Иблис порази някое гнездо, той увеличава броя на прехващащите лъчи.

— Точно така — потвърди Тирс. — Адмирал Траун винаги се е отнасял с уважение към противниците си.