Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Но ние проверихме генетичния му профил, сър — възрази капитан Дория и излезе иззад конзолата, зад която стоеше. — Капитан Налгол взе проба от кожата и я сравни с пробата на Траун от официалната документация.

— Документите могат да се подменят, капитане — каза Пелаеон. — Дори официалните, ако кодовете за достъп бъдат пробити. Когато се върнем на Бастион, ще можете да сравните генетичните документи с профила на чипа.

— Лъжите още по-лесно могат да бъдат създадени на информационни чипове — парира Тирс. Гласът му бе спокоен, но в него звучеше зловеща нотка. — Това е просто поредният жалък опит за подкопаването на авторитета на върховния адмирал Траун, подбуден от завистливия страх на Пелаеон да не загуби положението и престижа си — майорът се обърна. — Нали разбирате, капитан Дория? — попита той. — Траун дойде при вас, не при Пелаеон, защото не може да го понася. Дойде при вас, Налгол и другите, а не при него.

Дория отмести очи към Пелаеон. На лицето на капитана бяха изписани напрежение и объркване.

— Адмирале, винаги съм имал доверие на думата и преценката ви — каза той. — Но в този случай…

— На този информационен чип има още един файл, който представлява интерес — продължи върховният командващ и погледна към бившия гвардеец. — Той е от същия източник.

Представлява служебното досие и житейската история на имперски майор Гордън Тирс.

Много бавно Тирс се обърна към него. Този път жаждата за убийство в очите му бе недвусмислена.

— И какво може да се научи от този файл? — попита меко майорът.

— Например това, че майор Тирс е бил един от най-добрите бойни щурмоваци на Империята — отвърна му Пелаеон. — Че постиженията му го издигат до команден пост далеч по-бързо от установената процедура. Че на двайсет и четири години е бил избран да служи на императора като един от елитните кралски гвардейци. Че предаността му към Новия ред на Палпатин е била безусловна — адмиралът леко повдигна вежди. — И че като част от щурмовия отряд е участвал в кампанията на Траун срещу Дженерис и е загинал в сражение. Преди десет години.

Мостикът отново потъна в тишина, родена този път от пълно изумление.

— Ти си клонинг! — гласът на Дизра бе почти неузнаваем.

— Ти си клонинг!

Тирс отмести поглед от върховния командващ към имперския моф. От устата му излезе кратък измъчен смях.

— Клонинг! — повтори той подигравателно. — Клонинг! Вие ли го казвате, Дизра? Клонинг! Нищо не знаете! — той огледа командната зала. — Никой от вас не знае. Аз съм не просто клонинг! Аз съм нещо много специално. Специално и велико.

— Защо не ни разкажете какво е специалното и великото — тихо го подкани Пелаеон.

Майорът се обърна към него.

— Аз трябваше да бъда първият от ново поколение — отсечено каза той. — Първият от класата на пълководци, за които галактиката не е чувала. Пълководци, съчетаващи бойната сила на щурмоваците и тактическия гений на Траун. Щяхме да предвождаме, щяхме да завладяваме и никой нямаше да е в състояние да ни се изпречи — жестовете на бившия гвардеец започваха да стават отривисти от възбудата. — Не разбирате ли? — извика той. Очите му се стрелкаха към всеки един от офицерите и матросите, които го гледаха с възхита или погнуса. — Траун взе Тирс и го клонира, но вложи и нещо от себе си. Прибави част от собствения си тактически гений към скоростното обучение и го вмъкна в съзнанието на Тирс — той отново се завъртя към мофа. — Видяхте го, Дизра! Независимо дали го знаехте или не! Видяхте го! Аз ви манипулирах от самото начало… не разбирате ли? От първата минута, в която ви станах адютант! Всички пиратски нападения… сделките с хищните птици… това бях аз. Всичко направих аз. Не го усетихте… дори не го предположихте… но аз ви нашепвах предложения и ви подавах нужните данни в нужния момент, за да правите онова, което аз желаех. Всички вие също го видяхте — извика майорът и се обърна към останалите. — Аз водех тактиката, не Флим. Не червеноокият фигурант. През цялото време бях аз! Добър съм… Траун ме създаде такъв. Мога да го направя — очите му се впиха в Дизра. — Говорите за Ръката на Траун, последното му оръжие — продължи той. Гласът му бе почти умолителен. — Аз мога да бъда Ръката на Траун. Мога да бъда самият Траун. Аз мога да победя Новата република… знам го.

— Не, майоре — каза Пелаеон. — Войната свърши.

Тирс отново се завъртя, за да го погледне.

— Не! — изръмжа той. — Не е свършила! Не може да свърши, докато не разбием Корускант! Докато не отмъстим на бунтовниците!