Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Според мен си губиш времето — каза Мара, след като един по-голям отломък цопна във водата и звукът му прокънтя в залата. — Нагоре е само скала.

— Май си права — призна Люк и се опита да я прегърне още по-плътно през раменете. Подгизнали до кости, двамата трепереха във влажния въздух. — Надявах се да стигнем до главния генератор, но явно не е тук.

— Сигурно е на двайсетина метра зад нас — каза тя. Зъбите й изтракаха. — Няма да успеем да стигнем навреме. Чувстваш ли болка в ушите?

— Лека — отвърна Люк, с нежелание деактивира лазерния меч и го повика отново в ръката си. Дупката в тавана бе последната му идея. — Въздухът се сгъстява. Допълнителното налягане би трябвало да позабави качването на водата.

— И да ни изкара очите от орбитите — Мара кимна към отсрещната стена. — Според теб има ли вероятност таванът на залата да е над равнището на езерото? В такъв случай можем да прокопаем хоризонтален тунел.

— А в противния ще ускорим удавянето си — отбеляза Люк. — Както и да е. Май не сме достатъчно високо.

— Съгласна съм — със съжаление призна Мара и се наведе над рамото му, за да погледне към астромеханичния дроид.

— Много жалко, че загубихме електронния бележник. Можехме да помолим Арту да направи някои сензорни проучвания. Пак можем да го помолим, но няма да можем да разберем резултатите.

— Почакай — каза джедаят. Изведнъж му хрумна още нещо.

— А проходът, през който влязохме първия път? Можем да изпратим Арту там с лазерния ми меч, за да го разшири.

— Няма да стане — поклати глава Мара. Няколко кичура мокра коса, разлюлени от движението, леко плеснаха Люк по бузата. — Цялата тази част е кортосна руда. Проверих я още първия път, когато минахме оттам.

Майсторът джедай направи физиономия.

— И на мен самия ми се стори твърде лесно.

— Нима не е винаги така? — попита Мара. Иронията прозвуча странно през тракащите й зъби. — Много лошо, че нямаме подръка тъмен джедай, когото да убием. Помниш ли експлозията, която предизвика Кбаот, умирайки?

— Да — механично отвърна Люк, загледан в пространството. Лудият джедай клонинг Хорус Кбаот, нает да се бори срещу Новата република от върховния адмирал Траун. Траун. Клонинг…

— Мара, ти каза, че структурата на кортосната руда не е много здрава. Каква точно е здравината й?

— Поддаваше под краката, докато вървяхме през прохода — отвърна тя и го погледна объркано. — Иначе нямам ни най-малка представа. Защо?

Люк кимна към големия воден басейн под тях.

— Разполагаме с много вода, а тя не се свива колкото въздуха. Ако успеем да предизвикаме достатъчно силен трус, ударната вълна трябва да стигне до тунела. Стига да е достатъчно силна, може да срути всичко.

— Звучи чудесно — съгласи се Мара. — Дребният проблем е: как да предизвикаме труса?

Люк събра сили.

— Ще прережем прозрачната стомана и ще наводним клонинговата ниша.

— О, звезди! — тихо простена Мара. И въпреки отпадналостта си усети как се сепна, щом осъзна смисъла на думите му. — Люк, вътре има фузионен генератор „Браксон Фипс 590“. Ако го наводниш, ще предизвикаш толкова силен трус, че няма да знаеш какво да правиш с него.

— Знам, че е рисковано — каза той. — Но мисля, че е единственият ни шанс — Люк пусна рамото й, потрепервайки от допира на мокрите си дрехи до кожата, и се изправи. — Чакай ме тук. Веднага се връщам.

— Не — каза Мара, изправи се и го хвана за ръката. — Аз ще го направя.

— Как пък не! — възрази Люк. — Идеята е моя. Аз ще го направя.

— Добре — каза Мара и скръсти ръце. — Кажи ми как ще направиш папарашки кръстосан разрез?

Той премига.

— Какво?

— Папарашки кръстосан разрез — повтори тя. — Това е техника за отслабване на стена под напрежение, така че да се срути минута-две след като си се оттеглил на безопасно разстояние. Палпатин ме научи да го правя, когато минавах курса по саботьорски умения.

— Добре — отвърна Люк. — Преподай ми го набързо.

— Да си чувал ускорен джедайски курс? — възрази тя. — Не е толкова лесно.

— Мара…

— Освен това — тихо добави Мара — когато онзи, който слезе долу, се върне, ще трябва бързо да бъде изтеглен от пътя на взрива от другия. А не мисля, че мога да те вдигна на такава височина толкова бързо — тя стисна устни за миг. — И честно казано, не искам да се провалям.

Люк се взря в нея. Беше права и те и двамата го знаеха.

— Нали знаеш, че това се нарича изнудване?

— Нарича се здрав разум — поправи го Мара. — Подходящият човек за съответната работа, нали помниш? — тя се усмихна леко. — Или имаш нужда от още една лекция на темата?