Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Предайте на „Заличител“ и „Желязна ръка“ — нареди той през стиснати зъби. — Да се оттеглят!

— Прието, капитане — отвърна свързочникът.

— По какъв курс, сър? — попита кормчията.

— Кратък скок в каквато и да е посока — отвърна Налгол и свирепо погледна през илюминатора. — След това въведете курс право към Бастион. Върховният адмирал Траун трябва да научи незабавно за това.

Наистина ще научи, обеща си капитанът на „Тираничен“. Да, наистина. Ще научи всичко.

Водопадът бе далеч по-неприятен, отколкото Люк си бе представял. Вероятно отворът бе току-що разширен от напора на водата, а до изхода нямаше удобно място, на което да се задържат. Все пак в слабата светлина от звездите Мара забеляза на пет метра вляво една издатина. С помощта на Силата Люк вдигна първо Мара, а след това и Арту и ги пренесе върху нея. После доста по-несигурно Мара го придърпа при тях.

— Да имаш представа, от коя страна на крепостта се намираме? — попита тя и огледа потопената в мрак околност. — А след колко време ще съмне?

— Отговарям отрицателно и на двата въпроса — отвърна Люк и се присегна със Силата. Не усещаше никаква опасност в непосредствена близост. — Предполагам, че се намираме отвъд и че остават около два часа до разсъмване.

— Най-добре да ги оползотворим, като се скрием — предложи Мара и източи врат, за да се огледа. — Не държа да сме на открито, когато Парк изпрати отрядите си да ни дирят.

— Надявам се, че няма да намери кораба, който взехме — каза Люк. — Освен че ще има възможност да стигне до Бастион, ще ни лиши от единствения шанс да се измъкнем заедно от тук.

— Ако го намери, двамата с Арту ще трябва да вземете твоя изтребител и да отидете да доведете помощ — отвърна Мара.

— Искаш да кажеш, че ще отидете вие с Арту — твърдо я поправи Люк. — Говоря сериозно, Мара. Никакви спорове този път…

— Джедай Скап Уокър?

Той вдигна поглед. Десетина тъмни сенки изпляскаха с криле и кацнаха върху един голям камък над главите им. Гласът и съзнанието на едната от тях му бяха много познати.

— Да — каза Люк. — Ти ли си, Ловецо на ветрове?

— Аз съм — потвърди комкаецът. — Синът ми, Дете на ветровете, съобщи на всички близки гнезда за делата ви от тази вечер. Чакахме ви да се върнете.

— Благодаря — каза Люк. — Високо оценяваме усилията ви. Можете ли да ни заведете до някой заслон? Трябва да се скрием от заплашващите във Високата кула, докато успеем да се върнем при нашия кораб.

Ловеца на ветрове трепна с крила.

— Няма нужда от заслон, джедай Скай Уокър. Ще ви занесем до летящата ви машина, както са направили синът ми и приятелите му по-рано тази вечер.

Майсторът джедай се намръщи. След като така набързо и безцеремонно бяха отхвърлили него самия и мисията му при пристигането им с Арту, сега това великодушие някак не се връзваше с характера на договарящия комкаец.

— Много си любезен — внимателно каза Люк. — Мога ли да попитам защо ще поемате такъв риск?

Ловеца на ветрове отново трепна с крила.

— Говорих с договарящия на това гнездо на ком джа. Гълтача на огнени трески каза, че ще ви освободи от обещанието ви да ни помогнете да се избавим от заплашващите, ако незабавно напуснете нашия свят.

Люк усети, че лицето му пламна.

— С други думи, присъствието ни тук е станало бреме за вас.

— Дете на ветровете каза, че заплашващите няма вече да са ни врагове, ако не ги притесняваме — грубовато отвърна Ловеца на ветрове. — Заради това искаме да си тръгнете.

— А не защото сте много загрижени за нас — тихо каза Мара.

— Спокойно — каза Люк и нежно докосна ръката и съзнанието й, припомняйки й, че като се изключеха неудобството и прикритата обида, всъщност именно това искаше и тя.

Ком кае и ком джа щяха да оставят на мира Парк и чисите и синьокожите чуждоземци щяха да съсредоточат цялата си енергия в работата си в Непознатите райони.

— Добре — отвърна Мара. Джедаят усети неохотното й съгласие. — Но той вече не е Дете на ветровете. След всичко, през което премина, заслужава да има собствено име.

— Така ли? — каза Ловеца на ветрове и дълго и замислено се вглежда в нея. — И какво име предлагате?

— Онова, което си заслужи — меко отговори тя. — Приятел на джедай.

За пореден път Ловеца на ветрове трепна с криле.

— Ще помисля. Но сега да тръгваме. Нощта свършва, а вие искате да си тръгнете преди изгрев слънце.

— С нетърпение очаквам този момент, сър — каза Флим, докато Карде заобикаляше свода към мостика на „Неумолим“.