Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

И двамата с Мара се издигнаха в космоса, без да срещнат никакви препятствия. Мара премести ръчките на хипердвигателя и звездите се превърнаха в линии, които преляха в многоцветната палитра на хиперпространството. Най-сетне поеха към къщи.

— Следваща спирка Корускант — обяви Люк с въздишка и уморено се отпусна в седалката на втория пилот.

— Следваща спирка най-близката база на Новата република или някой от предните постове на Карде — поправи го Мара. — Не знам за теб, но аз искам душ, чисти дрехи и обяд, който да не е от хранителен концентрат.

— Имаш право — съгласи се майсторът джедай. — Май винаги ти си практичната.

— А ти винаги си идеалистът — каза тя. — Сигурно затова работим толкова добре заедно. Като стана дума за практичност, помниш ли, когато Арту се разпищя в залата за клониране?

— Точно преди да се появят стражевите дроиди ли?

— Да. Така и не разбрахме защо се разпищя.

— Ами да разберем тогава — каза Люк, надигна се от седалката и тръгна към дроидната ниша, където бяха свързали малкия астромеханичен дроид с корабния компютър. — Арту, чу дамата. Какво в данните за Непознатите райони те накара да реагираш така?

Арту изчурулика. Думите му се изписаха на екрана на компютъра.

— Казва, че няма нищо общо с Непознатите райони — предаде Люк. — Между другото за тях имало само общи данни.

— Не се надявах да намери много — със съжаление каза Мара. — Не остана достатъчно дълго свързан с компютъра, за да изтегли всичко.

— Е, засега няма да се връщаме за останалото — каза Люк, четейки думите на компютърния екран. — Но има нещо, на което се е натъкнал в един от другите файлове…

— Какво е то? — попита Мара.

— Не може да бъде! — прошепна той, докато четеше. — Мара, той го е намерил. Намерил го е!

— Чудесно. Какво е намерил?

— Как какво? — погледна към нея Люк. — Копието на Траун за унищожението на Каамас.

След две седмици във втората командна зала на имперския звезден разрушител „Химера“ бе подписано мирното споразумение между Новата република и Империята.

— Продължавам да твърдя, че ти трябваше да си там — каза Хан и прегърна Лея през раменете. Двамата гледаха от другия край на командната зала как Пелаеон и Гаврисом изпълняват церемонията сред множеството държавни сановници. — Ти направи много повече от него.

— Всичко е наред, Хан — отвърна тя и тайно избърса една сълза от ъгълчето на окото си. Мир. След толкова дълги години, след толкова жертви, разрушения и смърт. Най-накрая имаха мир.

— Така ли? — подозрително възрази съпругът й. — Тогава защо плачеш?

Лея му се усмихна.

— Спомени — отвърна жена му.

Той намери ръката й и я стисна утешително.

— Алдеран ли? — тихо попита Хан.

— Алдеран, звездите на смъртта… — Лея стисна ръката му. — Ти.

— Хубаво е да знам, че съм в челната тройка — каза той и огледа залата. — Като стана дума за стари спомени, къде е Ландо? Мислех, че ще е тук.

— Промени решението си — отвърна Лея. — Май Тендра не е останала много доволна от това, че е тръгнал към Бастион с теб, без дори да й каже. За компенсация я заведе на покупки на Селанон — ще избират произведения на изкуството.

Соло поклати глава.

— Силни жени — каза той престорено тъжно. — Винаги постигат своето.

— Внимавай! — предупреди го Лея и го смушка с лакът в ребрата. — Винаги си обичал силните жени. Признай си го!

— Е, невинаги — отвърна Хан. — Добре, добре! Обичам силните жени.

— Какво за силните жени? — попита застаналия до Хан Карде.

— Дружеска семейна дискусия — успокои го бившият контрабандист. — Радвам се да те видя, Карде. Как така не си с високопоставените особи?

— Сигурно по същата причина, поради която и ти не си — отговори търговецът на информация. — Не се вписвам много добре.

— Това скоро ще се промени — увери го Лея. — Особено сега, след като си уважаван гражданин. Между другото как успя да убедиш Бел Иблис и Гаврисом да създадат общо разузнаване?

— Така както убедих и Пелаеон — отвърна Карде. — Просто изтъкнах, че ключът към стабилния мир се крие в това двете страни да са сигурни, че нито една от тях не крои заговор срещу другата. Бастион няма доверие във вашата разузнавателна мрежа, а и Корускант няма доверие в тяхната — контрабандистът сви рамене. — Възниква нуждата от трета страна — нас, — която е безпристрастна и към двата режима и в същото време е добре оборудвана да събира и да обработва информация. Сега просто ще я подаваме на двете правителства, вместо да я продаваме на частни купувачи.