Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Люк се разсмя.

— Ще измислим нещо.

— Като стана дума за измисляне — каза Мара, — реши ли какво ще правиш с академията си?

Той обърна очи и погледна през илюминатора.

— Не мога просто да изоставя учениците си — отговори Люк. — Мислех постепенно да я превърна в… как да кажа… подготвително джедайско училище. Място, където начинаещите да научават основите, може би да почерпят опит от по-старшите и да се поупражняват. Щом минат тази фаза, ти, аз и другите инструктори ще довършваме обучението им. Вероятно по същия начин, по който Бен и Йода обучаваха мен — Люк погледна към Мара. — Разбира се, ако пожелаеш да се занимаваш с обучение.

Тя сви рамене.

— Идеята не ме изпълва с въодушевление — призна Мара. — Но сега съм джедай… поне така си мисля… и докато не попълним редиците на инструкторите, преподаването ще бъде част от работата ми — тя се замисли. — Но това ще стане, след като аз самата завърша обучението си.

— Частно ли?

— Надявам се, че да — отвърна Джейд. — Но преди това ще трябва по съответния начин да напусна организацията на Карде. Имам отговорности, които трябва да прехвърля на други. Не мога просто да си тръгна — тя се усмихна. — Нали знаеш? Отговорности и обвързване…

Чувствата му трепнаха.

— Да — тихо каза той.

— Въпреки че, дори когато започна да преподавам, няма да пожелая да остана на Йовин — продължи Мара, докато внимателно изучаваше лицето на Люк. — Може би двамата ще можем да попътуваме из Новата република с по-напредналите ученици и да ги обучаваме пътьом. Така ще сме на разположение да посредничим при внезапно възникнали конфликти и да вършим останалите неща, които се полагат на джедаите. Така и учениците ни ще могат да добият опит в реални ситуации.

— Ще бъде много полезно — каза Скайуокър. — Аз самият бих могъл да се възползвам от това.

— Добре — тя го погледна замислено. — Сега ми кажи какво те тревожи.

— Какво искаш да кажеш? — предпазливо попита той. Мислите му се затвориха за нея.

— О, Люк — нежно възкликна Мара. — Бях в главата и в сърцето ти. Вече не можеш да имаш тайни от мен. Нещо стана, когато преди минутка споменах за отговорности и обвързване. Какво има?

— Май още имам някои съмнения за причината, поради която се съгласи да се омъжиш за мен — колебливо отговори майсторът джедай. — Знам защо те обичам и искам да се оженя за теб. Просто ми се струва, че ти няма да получиш толкова много, колкото аз.

Мара погледна тъмната течност в чашата си.

— Мога да кажа, че бракът не е игра на печалби и загуби — каза тя. — Но мисля, че това ще бъде отклоняване на въпроса — Мара си пое дълбоко дъх. — Всъщност, Люк, докато не се сляхме духовно и емоционално по време на битката в клонинговата зала на Траун, дори нямах представа, какво искам. Имах приятели и партньори, но толкова се бях откъснала от всякакви истински емоционални връзки, че не си давах сметка, каква голяма част от живота ми липсва — Мара поклати глава. — Разплаках се, когато „Огънят на Джейд“ се разби, а това беше кораб… предмет и въпреки това се разплаках.

— Не беше просто предмет — тихо възрази Скайуокър. — Това беше свободата ти.

— Е, да — съгласи се тя. — Вярно, представляваше свободата ми, но свобода да избягам от други хора, ако реша, че така искам — Мара погледна към звездите. — В много отношения все още съм емоционално затворена. Ти, от друга страна, си толкова открит, че понякога ме влудяваш. Това искам да науча, и то от теб — тя пристъпи до него и взе ръката му. — Но и това е игра на печалби и загуби. Простата истина е, че това е верният път за нас. Точно както в поговорката, която Строящия с лозници цитира, когато бяхме в пещерите — че много лозници, преплетени заедно, са по-яки от същия брой лозници поотделно. Ние се допълваме съвършено, Люк, от начало до край. В много отношения ние сме две половини на едно цяло.

— Така е — каза той. — Просто не бях сигурен, че и ти го знаеш.

— Знам почти всичко, което знаеш и ти — припомни му Мара. — Фаун беше права… ние сме добър екип. И можем само да станем още по-добър. След няколко години враговете на Новата република ще бягат презглава от нас.

— А те май няма да липсват — Люк стана сериозен и се обърна, за да погледне далечните звезди. — Това е бъдещето ни, Мара… там, в Непознатите райони. Надеждите и мечтите ни, обещанията и възможностите, опасностите и враговете ни. И за момента ние го държим в ръцете си.

Мара кимна, пристъпи още по-близо до него и го прегърна.