Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Да — отвърна Пелаеон. — Аз също.

Адмиралът се обърна, когато контрабандисткият шеф застана до него.

— Закъсняхте — меко отбеляза върховният командващ.

— Наблюдавах турболифта — обясни Карде. — Мислех, че Флим и приятелите му ще се опитат да извикат щурмоваци, за да подсилят аргументите си в спора.

— Можеха да го направят — призна Пелаеон. — Благодаря ви.

— Няма защо — Карде огледа мостика. Клонингът на майор Тирс лежеше на пода, Шада бе при другите две мистрили, актьорът Флим чакаше със заучена незаинтересованост в края на командната пътека, а моф Дизра бе застанал малко встрани, изпълнен с толкова надменност, невъзмутимост и превъзходство, колкото можеше да събере човек, изправен пред собствения си край. — Освен това, изглежда, присъствието ми не е било необходимо.

— В определено отношение не — отвърна адмиралът. — Уменията на приятелката ви Шада са доста впечатляващи. Едва ли би я заинтересувало предложение за работа.

— Търси възвишена цел, на която да служи — отвърна му контрабандистът. — Ако трябва да бъда откровен, едва ли Империята е такава цел.

Пелаеон кимна.

— Може би ще успеем да внесем промяна.

— Адмирал Пелаеон — обади се нечий глас от трапа. — Свързах се с генерал Бел Иблис.

— Благодаря — върховният командващ погледна към Карде. — Не си отивайте… искам след малко да поговоря с вас.

— Разбира се.

Адмиралът тръгна по командната пътека и отмина Флим, без да го поглежда. Карде хвърли последен поглед към Дизра и пристъпи до Шада и Кароли, които помагаха на по-възрастната жена да седне.

— Как е тя? — попита търговецът на информация.

— Не е толкова зле, колкото смятахме — отвърна Шада, изучавайки подгизналата с кръв туника. — Успяла е почти докрай да се отдръпне от пътя на изстрела.

— Добри рефлекси — отбеляза Карде. — Мистрил докрай.

Ранената Палома Дасима го изгледа злобно.

— Много добре сте информиран — тихо каза тя.

— За доста неща — спокойно отвърна търговецът. — Например и за това, че Шада с нещо е спечелила неодобрението ви.

— И смятате, че това го овъзмездява ли? — презрително попита тя.

— А не ли? — възрази Карде. — Ако Шада не бе спряла Тирс, двете щяхте да последвате Пелаеон в смъртта. Вие бяхте най-непосредствената заплаха до него.

Дасима изсумтя.

— Аз съм мистрил, Талон Карде. С радост съм предоставила живота си в служба на народа ми.

— Нима! — контрабандистът погледна към най-младата жена от трите. — И вие ли не смятате, че животът ви заслужава малко признателност?

— Не намесвайте Кароли — отсече мистрилската ръководителка. — Тя няма какво да каже по този въпрос.

— А! — каза Карде. — Войници без глас и мнение. Удивително близки до философията на имперските щурмоваци.

— Кароли веднъж вече остави Шада да избяга — отвърна Дасима и изгледа ядно Кароли. — Има късмет, че не е наказана за това.

— О, да — тихо каза Карде. — Какъв късмет!

Очите на ранената жена проблеснаха.

— Ако сте свършили…

— Не съм — прекъсна я търговецът. — Изглежда, смятате, че животът на мистрилите не струва нищо. А репутацията им?

Тя присви очи.

— Какво искате да кажете?

Той махна към Флим.

— Щяхте да се съюзите с тези хора. Щяхте да бъдете измамени от сладки приказки, прах в очите и един актьор.

И не си правете труда да отричате: член на единайсетте не пътува от Емберлене ей така, за да си поддържа формата.

Дасима отмести очи от него.

— Решението все още подлежи на разискване — тихо отвърна тя.

— Радвам се, че е така — каза контрабандисткият шеф. — Защото, дори ако собствената ви репутация не означава нищо за вас, помислете си какво би означавало да свържете Мистрил с отмъстителен човек, като моф Дизра. Колко време смятате, че щеше да мине, преди да ви превърне в лични командоси на смъртта?

— Това никога нямаше да стане — категорично отговори Кароли. — Никога не бихме паднали толкова ниско, дори под заплаха.

Шада се раздвижи.

— А защо искаше да ме спреш на покрива на комплекса „Резинем“? — тихо попита тя.

— Това е друго — възрази Кароли.

Шада поклати глава.

— Не е друго. Опрощаването и съдействието при убийство са равносилни на извършването му.

— Права е — каза Карде. — Веднъж тръгнали по този път, щяхте да сложите край на Мистрил. Щяхте да изгорите мостовете към всеки потенциален клиент и когато сапуненият мехур на Флим се спукаше, а това неизбежно щеше да стане, щяхте да останете с празни ръце. А с края на Мистрил щеше да дойде и краят на Емберлене.