Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Мисля, че може да се получи — предпазливо каза Хан. — Бюрото за кораби и услуги работи независимо от години, без да се замесва политически нито с Империята, нито с Новата република. Можете да се справите.

— Харесва ми това, че ще получаваме същата информация за нашите системи, която ще давате и на Бастион — отбеляза Лея. — Това ще допълни данните, които наблюдателите ни изпращат, и ще ни помогне да следим какво правят правителствата на различните системи и сектори. Така по-лесно ще забелязваме проблемите, преди да са се разрасли твърде много, за да ги решим.

— Да — мрачно се съгласи съпругът й. — Това, че документът за унищожението на Каамас, който донесоха Мара и Люк, забави партизанските войни, не значи, че те няма пак да избухнат.

— Все пак се надявам да бъдат по-предпазливи, след като всички видяха колко лесно старите им противници са били манипулирани от Дизра и Флим — посочи Лея. — Знам за най-малко осем конфликта, участниците в които са подали молби в Корускант за посредничество.

— Може също да зависи и от това, колко дълго ще продължи процесът — каза Карде. — Малко съм изненадан, че толкова много от подсъдимите са още живи.

— Ботанците се радват на дълголетие — отвърна Лея. — Сигурна съм, че точно тези ботанци съжаляват за този факт.

В другия край на залата Бел Иблис и Гент разговаряха с Пелаеон. Хакерът изглеждаше много притеснен от включването му в такова, според мнението му „отбрано общество“. Зад тях Чубака търпеливо усмиряваше Джейсън, Джейна и Анакин, докато децата разгорещено споделяха с Баркимк и още двама ногри приключенията от последното си посещение на Кашиуук.

— Между другото Люк каза ли ви къде е намерил копието на документа? — попита търговецът на информация. — Не можах да изкопча нищо от Мара.

— Не, и двамата с Мара са много потайни по този въпрос — отговори Лея. — Люк каза, че трябва да помислят, преди да ни съобщят някои подробности. По всяка вероятност има нещо общо със странния кораб, с който се върнаха.

Хан се прокашля.

— Като стана дума за Люк — обърна се той към търговеца на информация — и за силни жени — добави бившият контрабандист, усмихвайки се на съпругата си, — как ще се справи организацията ти без Мара?

— Ще имаме някои проблеми — призна Карде. — Тъй или иначе, тя ръководеше немалка част от организацията. Но ще се справим.

— Освен това той вече има заместничка — не можа да се сдържи Лея. — Разбра ли, че Шада официално се присъедини към него?

— Да, чух — отвърна Хан и хвърли леко замислен поглед към контрабандисткия шеф. — Помниш ли, веднъж те попитах какво може да те накара да се присъединиш към Новата република? Ти ме попита какво ме е накарало аз да се присъединя…

— Помня — прекъсна го Карде с нетипично за него смущение в гласа. — Бъди така любезен да не забравяш, че не съм се присъединил към Новата република. И връзката ми с Шада не е такава.

— И моята не беше — самодоволно каза бившият контрабандист и прегърна жена си през раменете. — Нищо де. Дай й време.

— Няма да стане — настоя Карде.

— Знам — отвърна Хан.

На схемата на кораба помещението бе обозначено като преден наблюдателен триангулачен пост и служеше за програмиране на прицела, ако неприятелят успееше да унищожи основния сензорен ред. Но тази вечер то бе превърнато в частна обсерватория. Облегната на хладната прозрачна стомана, Мара гледаше звездите и мислеше за резкия завой в живота й.

— Сигурно си даваш сметка — каза Люк, който застана зад нея с две чаши в ръце, — че сигурно всички се питат къде сме.

— Нека се питат — отвърна Джейд и с явно удоволствие вдъхна аромата на чашата, която той й подаде.

Придворните в двора на Палпатин винаги открито се бяха присмивали на горещия шоколад, като го обявяваха под достойнството на елит като тях. Карде и хората му като добри контрабандисти открай време обръщаха гръб на всички безалкохолни питиета. Но той чудесно се връзваше с фермерското минало на Люк. Сгряваше Мара и я изпълваше с усещането за уют, стабилност и сигурност. Прости неща, които й бяха липсвали през по-голямата част от живота й. Мара отпи от чашата си.

— Лея говори ли с теб за сватбата? — попита майсторът джедай, отпи от собствената си чаша и се облегна срещу Мара на илюминатора.

— Още не — тя направи физиономия. — Предполагам, че ще иска грандиозна алдеранска церемония.

Люк се засмя.

— Сигурно ще иска, но едва ли ще очаква съгласие.

— Добре — каза Мара. — Предпочитам нещо тихо, уединено и тържествено. Преди всичко тържествено — подчерта тя. — Като поканим сановниците на Новата република от едната страна и контрабандистите на Карде от другата, сигурно ще трябва да проверяваме за оръжие на вратата.