Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— И, естествено, далеч по-добре към съюзниците си — добави Дизра. Нямаше да навреди, ако припомнеше на Дасима защо бе тук.

— Адмирале — отново се обади свързочникът от трапа. — Получихме съобщение от координатора на външната отбранителна линия. Спешно иска помощ, за да се справи с група изтребители, преминали зад линията му.

Дизра хвърли стреснат поглед към майора зад главата на Дасима.

— Изтребители? — повтори мофът.

— Не зная за какво става дума — отвърна Тирс с напрегнат глас. Той понечи бързо да се върне при върховния адмирал, но бе спрян навреме от бързия предупредителен поглед от страна на Дизра. Нямаше нужда бившият гвардеец да издава ролята си. Мофът вече бе предупредил и двамата си партньори. А актьорът знаеше как да повика майора, ако имаше нужда от него. А и поне за момента върховният адмирал сякаш държеше събитията под контрол.

— Какви са изтребителите, лейтенант? — попита той. Гласът му бе спокоен и все пак в него се усещаше известна нервност.

— Казва, че е доложил за пробива на генерал Хестив преди десет минути — объркано отвърна свързочникът. — Очевидно са се промъкнали под прикритието на един от товарните ни кораби.

— Един от товарните ни кораби ли? — попита Траун.

— Имперски товарен кораб, сър — бързо се поправи свързочникът. — Вероятно кара доставка. Координаторът докладва, че корабът е дал всички кодове за достъп.

— Не се съмнявам в това — каза адмиралът. Червените му очи проблеснаха. — А генерал Хестив просто е забравил да ни предаде информацията, така ли? — погледът му потърси Тирс. — Майор Тирс?

— Да, сър — отривисто каза адютантът и бързо пристъпи напред, схващайки намека. — Да установя ли местонахождението на товарния кораб?

— Ако обичате — дрезгаво каза Траун, на свой ред схващайки намека.

И тогава, все още загледани в посоката на малката група, събрана на командната пътека, блестящите му червени очи се разшириха. Дизра се свъси…

— Не си правете труда, майоре — каза нечий познат глас зад гърба му. — Въпросният товарен кораб в момента се намира в хангар номер седем на кораба ви.

Бавно, невярващо, Дизра се обърна. Не можеше да бъде. Не можеше да бъде. Но беше. Стоеше там, точно под свода, който ги отделяше от задния мостик.

Адмирал Пелаеон.

Елементът на изненада отмина. Краят на братоубийствената битка над Ботауи дойде по-бързо, отколкото се бяха надявали агентите на Империята. Последните изстрели затихнаха пред очите на Лея, когато воюващите осъзнаха по-голямата опасност, намираща се до фланга им.

Но макар и краткотрайна, битката бе взела своята дан, осъзна Лея, докато изучаваше тактическите екрани на „Надмощие“. От почти двестате кораба, влезли в битката, сто и десет се подреждаха за сражението срещу напредващите към тях три имперски звездни разрушителя.

— Превъзхождат ни във въоръжението, нали? — тихо попита застаналият до нея Гаврисом.

— Май да — призна тя. — А и нашите са вече поизтощени от битката, докато трите звездни разрушителя са със свежи сили.

— И не всички ще продължат, след като пресметнат шансовете за успех — отбеляза президентът и потрепна с крила. — Въпреки общия сбор по силата на параграф четирийсет, петдесет и две истината е, че ги молим да се бият в защита на Ботауи и ботанския народ.

Лея кимна мрачно.

— Поне половината ще се откажат заради това.

— Лея.

Тя взе предавателя си.

— Да, Хан — каза тя. — Как си?

— Добре съм — отвърна съпругът й нехайно. — Отдавна се отказаха да стрелят по нас. Елегос преброи корабите, с които разполагате, и нито на него, нито на мен ми харесва броят.

— И на нас не ни харесва — каза Лея. — Гаврисом призова всички части на Новата република в близост, но до момента няма никакъв отговор.

— Е, аз може да измисля нещо — подхвърли бившият контрабандист. Тонът на гласа му бе подчертано нехаен. — Знаеш ли дали Фейлия е на Ботауи в момента?

— Мисля, че е там. Защо? — намръщи се Лея.

— Знаеш ли как да се свържеш с него?

— Честотата на личния му предавател е записана в компютъра на „Сокола“ под името му — отвърна Лея. — Защо?

— Ще се опитам да изиграя един малък дипломатически номер — отвърна съпругът й. — Постарайте се да задържите малко тези звездни разрушители — и Хан прекъсна връзката.

— Да — измърмори жена му под нос. — Ще ги задържим.

Гаврисом тръсна грива до нея.

— Има още един въпрос, който не търпи отлагане, Лея — каза той. — Флотата се състои от същества, които поначало си нямат доверие. Трябва да ги поведе някой, на когото ще се доверят. Или поне ще го търпят.