Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Мара повдигна вежди. В изключителната сериозност на положението им се мярна някаква искрица веселие. На лицето му бе изписана странна стеснителна откровеност.

— Наистина ли? — попита тя. — Колко особено?

Люк се намръщи.

— Нямаш ли милост? — тихо попита той.

— Кога съм била милостива с теб? — престорено обвинително възкликна Мара.

— Немного често — призна Люк. Видимо събирайки смелост, той се пресегна и отново взе ръцете й в своите. — Мара… ще се омъжиш ли за мен?

— Имаш предвид, ако излезем живи от тук?

Люк поклати глава.

— Без значение, дали ще излезем живи от тук.

При други обстоятелства сигурно щеше да се сметне за задължена да го накара поне малко да се изпоти. Но водата се вдигаше и изглеждаше безсмислено. Нямаше и смисъл от стария отбранителен модел на поведение.

— Да — отвърна тя. — Ще се омъжа за теб.

Още един турболазерен изстрел отмина „Надмощие“, оставяйки следа от изгорено по илюминатора на мостика. „Като поличба“, мрачно си помисли Лея, излезе от външния кръг екрани и пристъпи към централното контролно табло. Поличба за собствения й неизбежен крах. Тя добре осъзнаваше, че това, което се готвеше да направи, означаваше край на политическата й кариера. Вероятно щяха да я изпратят в наказателна колония, можеше дори да й струва живота. Но сега животът на Хан висеше на косъм и нищо друго нямаше значение.

Лея застана зад ишореца при руля и надзърна през рамото му към контролното табло. Индикаторите и уредите, естествено, бяха с ишорски надписи, но самото контролно табло бе взето от куатския корабен парк и тя добре познаваше разположението. Лея си пое дълбоко дъх, присегна се със Силата и премести ръчката на подсветлинния двигател.

Кормчията забеляза, че нещо не е наред. Мърморейки под нос, върна ръчката в предишното й положение. Лея отново я бутна напред, но този път въведе и курс към далечната комета, която прорязваше мрака на космоса. Кормчията отново промърмори, но този път по-високо и отново хвана ръчката. Само че този път тя не помръдна. Лея я държеше здраво със Силата, противодействайки на усилията му да я върне. Той спря смаян и тя се възползва от възможността да я бутне още по-напред. Кормчията завъртя креслото си, за да погледне към капитан Авмуру… И с крайчеца на окото забеляза, че Лея стои зад него.

— Какво правите тук? — извика той и завъртя креслото си още, за да я изгледа ядосано. — Стража!

Лея се обърна. Двама стражи се насочиха към нея с бластери в ръце. Тя отново се присегна със Силата, изби бластерите от ръцете им и ги запокити на пода на палубата.

— Съветник! — извика Авмуру и скочи от креслото си. — Какво правите?

Лея не отговори. Вместо това се присегна към дръжката на тягата на контролното табло.

— Не! — извика кормчията и скочи от креслото с протегнати към гърлото й ръце.

Извитите му пръсти така и не успяха да я стигнат. Лея го хвана с помощта на Силата във въздуха и промени посоката на скока му. Вместо върху централното контролно табло кормчията се сгромоляса на пода в задната част на мостика.

— Стража! — извика капитанът на „Надмощие“. — Цялата стража!

Лея пак се обърна към руля и отново увеличи скоростта. Сетивата й пламнаха предупредително и тя грабна лазерния си меч точно когато двамата стражи в другия край на мостика вдигнаха бластерите си и ги насочиха към нея. Лазерният й меч с лекота отби зашеметителните им изстрели. Лея и този път изби оръжията от ръцете им, но този път ги попридърпа и ги преряза на две с меча си.

— Съветник, спрете незабавно! — заповеднически извика Авмуру и тръгна към нея с равна крачка. — В противен случай ще обявя от името на Ишори война на Новата република.

— Цялата система на Ботауи е в смъртна опасност — високо отвърна Лея. — Отказахте да предприемете действия, за да се противопоставите на тази опасност, затова ги извърших аз.

— Рискувате война между Ишори и Корускант — повторно извика Авмуру, продължавайки да крачи към нея. — Докато стигна до вас, трябва да сложите край на действията си и да върнете кораба под мое командване.

С крайчеца на окото си Лея видя как Гаврисом тичешком застана до капитана на ишорския кораб… Оставаше й само един коз.

— Няма нужда да забърквате Новата република — отвърна тя. — С настоящото се оттеглям от Висшия съвет, Сената и президентството. Аз съм обикновен гражданин.

— В такъв случай нямате вече никакъв имунитет — каза Авмуру. Гаврисом вече го бе настигнал и сега двамата крачеха към нея. Явно президентът се опитваше да стигне пръв до нея. Вероятно се надяваше да я спре лично и така да намали политическите щети, които току-що бе нанесла на Новата република. Но беше вече късно и той, изглежда, го съзнаваше.