Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

В края на пътеката се чуха тежките стъпки на шефа на разузнаването Оисан. Почти десет минути закъснение, отбеляза Налгол, поглеждайки часовника си.

— Капитане — каза Оисан, леко задъхано. — Ето последната разузнавателна сводка.

Налгол се обърна и забеляза леката червенина по лицето на разузнавача.

— Закъсняхте — каза той.

— Наложи се да извършим много анализи — сковано отвърна Оисан и му подаде електронния бележник. — Преди няколко дни корабите около Ботауи замалко не са започнали война.

Капитанът на „Тираничен“ присви очи и пое електронния бележник.

— Какво искате да кажете? — попита той и извика съответния файл.

— Един ишорски кораб решил да притисне един диамалски — обясни Оисан. — Битката се е разминала на косъм.

Налгол изруга под нос и зачете сводката. Ако тези бесни чуждоземци започнеха враждебните действия, преди ударният отряд да бе готов…

— Какво ги е спряло? — попита той. — Да, да… — побърза да добави, след като прегледа съответната част. — Интересно. Някой получил ли е идентификацията на товарния кораб?

— Никой от разузнавачите не е бил достатъчно близо, за да го разпознае със сигурност — отговори Оисан. — Но в последвалата размяна на съобщения из флотата се казва, че е бил на висшия съветник Органа Соло. Но не е потвърдено.

— И все пак е много вероятно — тихо каза Налгол. — Несъмнено е пристигала, за да помогне на Гаврисом да смъкне температурата.

— Несъмнено — Оисан вдигна вежди. — Според слуховете е довела и каамаски доверител.

— Браво! — каза капитанът на „Тираничен“ и се усмихна леко. — Браво!

— Ще знаем със сигурност след два дни — отбеляза разузнавачът. — Ако при Гаврисом е пристигнал и истински каамасец, той ще го покаже на всички при първа възможност.

— Да — тихо се съгласи Налгол. — И ако може да го задържи още четири дни, ще можем да кажем, че на унищожението на Ботауи е присъствал и каамасец. И не само е присъствал, но и като естествена последица го е одобрил — той удивено поклати глава. — Невероятно! Питам се как Траун успява да подреди всичко!

— Наистина е невероятно — съгласи се Оисан, но с далеч по-малко ентусиазъм. — Само се надявам да не е сбъркал в изчисленията. Сто деветдесет и един бойни кораба са доста за три звездни разрушителя.

— Много се тревожите — укори го Налгол и му върна електронния бележник. — Виждал съм как работи върховният адмирал. Той никога не бърка в изчисленията си. Ударният отряд ще си свърши работата, след това бойните кораби ще се унищожат един друг. Ние трябва само да довършим оцелелите и да доопустошим онова, което е останало от планетата.

— Да, такъв е планът — кисело каза Оисан. — Мога ли да препоръчам да обявите на „Тираничен“ и на останалите ни кораби четиридневна бойна готовност. Така ще можем да реагираме по-бързо, ако нещата изпреварят разписанието.

— Това означава четири допълнителни дни крайно напрежение — напомни му капитанът. — Едва ли ще е от полза за екипажа.

— Но ако нещата изпреварят…

— Няма — безцеремонно го прекъсна Налгол. — Щом Траун е казал четири дни, това значи четири дни. Точка.

Шефът на разузнаването си пое дълбоко въздух.

— Да, сър — тихо каза той.

Налгол го изгледа. В очите му блеснаха пренебрежение и съжаление. Все пак Оисан никога не се бе срещал с Траун, никога не бе попивал увереността в гласа на върховния адмирал. Как можеше да разбере?

— Добре. Ще направим компромис — каза капитанът. — Ще наредя днес следобед да започне тренировъчна бойна готовност. Един ден преди началото на операцията ще преминем към истинска. Така по-добре ли ще се чувствате?

— Да, сър — Оисан изкриви уста. — Благодаря ви, сър.

— А вашата тренировъчна бойна готовност ще започне веднага — продължи Налгол и посочи електронния бележник. — Искам да изготвите списък с най-уязвимите места на всеки един от корабите. Запишете всичко, което знаете за капацитета, защитата и слабостите им. Включително подробности за капитаните и расата им, стига да се знаят — той се позасмя. — Когато най-сетне излезем от този маскировъчен щит, искам да съм в състояние да направя на пух и прах отървалите се от турболазерите или хищните птици. Ясно ли е?

— Тъй вярно, капитане — каза шефът на разузнаването. — Ще ви го приготвя за утре.

— Много добре — кимна Налгол. — Свободен сте.

Оисан се обърна кръгом и бързо се отдалечи по командната пътека. За миг капитанът на „Тираничен“ се загледа подир него, после се обърна отново към тъмнината от другата страна на илюминатора.