Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Шада го погледна.

— Не се бъркайте в мислите ми! — остро каза тя. — Те не са ваша работа!

— Съжалявам — сведе глава Кардас. — Не исках да се натрапвам. Но обикновено, когато някой вика, е трудно да не го чуеш.

— Е, постарайте се — Шада си пое дълбоко дъх. — Какво е станало? Как са ни спрели?

— Потенциалните и действителните ви жертви били твърде слаби, за да се борят сами — продължи Кардас. — Затова събрали средства и платили на наемническа армия. Армията била… може би малко по-старателна от нужното.

„Малко по-старателна.“ Шада отново потърси подобаващ отговор и отново не можа да измисли нищо.

— И всички в сектора се зарадвали на резултата от действията й — тихо каза тя.

— Да — също така тихо отвърна домакинът й. — Но на спирането на една военна машина, не на страданието на невинните.

— Не, невинните никога не са на първо място — с горчивина каза Шада. — Вашата истинска история съобщава ли коя е била армията унищожителка на моя свят? Или кои са били поръчителите?

Изражението на лицето му сякаш се смири.

— Защо искате да знаете?

Шада сви рамене.

— Народът ми не знае кой го е направил.

— И ако ви дам тази информация, какво ще направите с нея? — попита Кардас. — Ще обърнете отмъщението на мистрилите след толкова години? Ще причините още страдание сред други невинни?

Думите му я прободоха в сърцето.

— Не знам какво ще направят с нея — отговори тя. Неочаквана мъгла забули очите й. — Знам само, че това е единственото, което мога да занеса… — Шада не довърши. Вместо това яростно затърка очите си.

— Вие не искате да се върнете при тях, Шада — каза Джори.

— Те живеят в лъжа независимо дали го знаят или не. Такъв живот не е за вас.

— Но трябва — нещастно каза тя. — Не разбирате ли? Трябва да работя за нещо повече от себе си. Не мога иначе. Трябва да се държа за нещо и да служа на нещо, в което вярвам.

— Какво ще кажете за Новата република? — попита домакинът й. — Или за Карде?

— Новата република не ме иска — горчиво отговори Шада.

— А Карде… — тя поклати глава. В гърлото й заседна буца.

— Карде е контрабандист, Кардас, какъвто вие също някога сте били. Що за цел е това, за да вярвам в нея?

— О, не знам — замислено отвърна той. — Карде съществено е променил организацията, откакто я напуснах.

— Но тя си остава контрабандистка — възрази Шада. — Остава си незаконна и подземна. Искам нещо почтено и благородно. Толкова много ли искам?

— Не, разбира се — отвърна Джори. — Все пак Карде е повече търговец на информация, отколкото контрабандист. Това не е ли малко по-добро?

— Не — каза Шада. — Всъщност е по-лошо. Търговията с информация не е нищо повече от това да продаваш частната собственост на хората на онези, които не заслужават да я имат.

— Интересна гледна точка — пошепна домакинът й и отмести поглед надясно. — Гледал ли си на нещата по този начин?

— Досега не — чу се гласът на Карде зад гърба й. Шада се обърна и избърса последните сълзи от очите си. Малко извън вътрешния кръг, облечен в роба и чехли от кораба си, стоеше Карде и я гледаше зачуден. — Може би трябва да преразгледам разбиранията си — добави той.

— Какво правиш тук? — попита Шада.

— Кардас ме повика — отвърна контрабандисткият шеф. Той погледна домакина им и сбърчи чело. — Поне си мисля, че ме повика.

— Да, повиках те наистина — увери го Джори. — Сметнах, че трябва да присъстваш на тази част от разговора — той наклони глава към Шада. — Отново ми простете, Шада, ако съм ви стреснал.

— Пълен с изненади, нали? — каза тя.

— Винаги е бил такъв — отвърна контрабандистът и застана до нея. — Добре, Кардас. Двете ти марионетки са тук и очакват заповедите ти. Какво искаш от нас?

Очите на домакина се разшириха невинно.

— Аз? — възрази той. — Не искам нищо от вас, приятели мои. Тъкмо обратното. Искам да ви направя подарък.

Шада погледна към Карде и видя, че той я гледа със същия подозрителен поглед.

— Така ли? — сухо попита търговецът на информация. — И какъв подарък искаш да ни направиш?

Джори се усмихна.

— Никога не си обичал изненадите, Талон — започна той. — Не че не ги правиш, но ги приемаш зле. Все пак мисля, че тази ще ти хареса — Кардас се обърна към стелажа зад гърба си и взе два информационни чипа. — Това е моят подарък — каза той и отново се обърна към тях с по един информационен чип във всяка ръка. — Това — домакинът им вдигна дясната си ръка — е историята на Емберлене, която ви разказах, Шада. Нещо, което Шада много иска или поне допреди малко мислеше, че иска. Това — той вдигна лявата си ръка — е информационният чип, който приготвих специално за теб, Талон. Онзи, за който лично аз смятам, че ще бъде от голяма полза за всички в по-далечно бъдеще.