Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Давам си ясна сметка за това — каза Лея. — Но щом това извинение им бъде отнето, трябва да престанат.

— Или ще си намерят друго извинение — горчиво възрази президентът. — Лея, факт е, че Новата република е изправена пред опасността или да се разпадане, или да бъде разкъсана от собствените си различия. Трябва ни време, за да противодействаме на тези сили. Време да говорим, време да планираме, време да се опитаме да обединим тези различни същества в някакво единство — той махна с дългото си крило към илюминатора. — Но вече не разполагаме с време… кризата ни го отне. Трябва да си го върнем.

— Документът за унищожаването на Каамас ще ни го върне.

— Вероятно — каза калибопът. — Но като президент не мога да си позволя да възложа всичките си надежди на него. Трябва да привлека всяка възможна обща цел в полза на Новата република. Всяка обща цел, всяко общо намерение, всяка обща културна ценност — той чукна електронния бележник, но този път много по-леко. — И ако е необходимо, всеки общ враг.

— Но вече няма истински врагове — възрази Лея, борейки се да запази гласа си спокоен. — Твърде малки и слаби са, за да представляват заплаха.

— Може би. Но докато те съществуват, ще имаме нещо, срещу което да се обединяваме — той се поколеба. — Или дори да се борим, ако е нужно.

— Не говорите сериозно — взря се в него Лея. — Предизвикването на действия срещу Империята в този момент ще доведе единствено до клане.

— Знам — той поклати глава. — И на мен не ми се нрави. Всъщност трябва да призная, че се срамувам да използвам народите на Империята по този начин. Но не е от значение, дали името и паметта ми ще бъдат осъдени от историята. Работата ми е да предотвратя разпадането на Новата република и ще направя каквото е необходимо за това.

— Може би аз имам повече вяра в народа ни от вас.

— Може би — кимна калибопът. — Искрено се надявам да сте права.

Няколко минути двамата останаха безмълвни.

— Предполагам, че няма да дадете гласност за предложението на Пелаеон — най-сетне каза Лея. — Въпреки това с ваше разрешение бих искала да започна изготвянето на списък с делегати за пълна мирна конференция. Ако все пак решите…

Президентът се поколеба, после кимна.

— Възхищавам се на увереността ви, съветник — каза той. — Иска ми се да я имах и аз. Да, моля, изгответе списъка.

— Благодаря ви — Лея стана и взе електронния си бележник. — Ще е готов до утре — тя се обърна към вратата на приемната зала.

— Има още една възможност — каза Гаврисом след нея. — Официално сте в отпуск от президентството. Ако Сенатът потвърди решението, можете веднага да поемете задълженията си.

— Знам — отвърна тя. — Но не му е времето. От първия миг, в който се спомена документът за унищожението на Каамас, от Корускант говори вашият глас. Няма да е добре изведнъж да се смени с друг.

— Вероятно сте права — съгласи се Гаврисом. — Но мнозина в Новата република смятат, че калибопите са майстори само на думите, не и на действията. Може би времето на думите е свършило и е дошло времето на действията.

За миг Лея се присегна към Силата.

— Времето за действия наистина може да е дошло — съгласи се на свой ред тя. — Но това не значи, че времето на думите е свършило. Винаги ще има нужда и от двете.

Калибопът тихо изцвили.

— Тогава ще продължа с думите — каза той. — И ще поверя действията на вас. Нека Силата бъде и с двама ни.

— Нека Силата бъде с всички ни — тихо отвърна Лея. — Приятна вечер, господин президент.

Шада изчака да мине един час, след като всички звуци в къщата утихнаха. След това стана от леглото, излезе от стаята си в огромния подземен дом на Джори Кардас и пое по приглушено осветения коридор. Вратата на библиотеката бе затворена, а монашеското отваряне с махане на ръката очевидно нямаше да й се удаде. Все пак, преди да им пожелае лека нощ, домакинът им бе показал по-обикновен начин за отваряне на вратите, който сигурно можеше да се приложи и за библиотеката. Шада опипа камъните, които обграждаха касата, намери един, който бе по-хладен от другите, и притисна дланта си о него.

Двайсетина секунди не се случи нищо. Шада продължи да притиска длан, наострила сетива за всеки признак на оживление наоколо, и отново се зачуди на идиотската процедура. Според историята, която домакинът им бе разказал за живота си, не си представяше наскоро пристигналия на Ексокрон Джори Кардас като особено търпелив човек. Едва ли точно той би инсталирал в дома си врати, които да се отварят за половин минута. Единственото обяснение бе, че и търпението на евентуалните крадци и нападатели би било поставено на изпитание. Сега, разбира се, с уменията на монасите Айн Тий това не беше от значение за него.