Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Благодаря — каза Навет. — Този път ще пасувам.

— От теб зависи — отвърна тя. — Задръж предавателя… имам доста. Лека нощ и леко копаене.

Връзката прекъсна.

— А на теб неспокойни и неприятни сънища — промърмори той и пусна предавателя в претопяващо-раздробяващата система. След това погледна Клиф. — Само това ни липсваше — мрачно каза Навет.

— Да — съгласи се другият агент. — Какво ще правим?

— Засега нищо — отговори Навет, вдигна претопяващо-раздробяващата система и я пренесе до парцала. — Въпреки налучкването и обвиненията не знае нищо със сигурност.

— Как така да не знае!? — възрази Клиф. — Знае, че копаем над един от електропроводите на генератора на щита. Какво още?

— Нали и аз това казвам — отвърна Навет. — Видяла е, че копаем, но не се е обадила на охраната — той клекна и подпъхна острието на лопатата под откъртената плоча. — Защо?

— Откъде да знам? — тросна се Клиф и подпъхна лопатата си от другата страна на плочата. — Може да си мисли, че ще спечели награда за главите ни, ако сервира всичко на тепсия.

— Възможно е — съгласи се Навет и внимателно вдигна плочата. След това пъхна пръсти под ръба. — Мисля, че е по-вероятно да има някакви проблеми с ботанците и да не иска да им се обади.

— Може да го направи анонимно — възрази Клиф и вдигна своя край на плочата. — Като се има предвид настроението, в което са, сигурно подскачат при изпукването на всяка съчка.

— Не — каза Навет и се взря в дупката. — Не си пада по анонимните обаждания. Професионална гордост може би… не знам. Превърнала е нещата в личен дуел между себе си и нас.

Клиф изсумтя.

— Доста глупаво.

— Глупаво за нея — уточни Навет. — Полезно за нас.

— Може би. Какво ще правим?

— Ще работим — отговори Навет и скочи в дупката. — А когато свършим — той заби лопатата си в рохката почва, — ще отида да взема ксерола. Утре може да приемем поканата й да си поиграем.

Гаврисом вдигна поглед от електронния бележник на Лея. Хватателните краища на крилата му неспирно барабанеха по плота на бюрото.

— И вие искрено вярвате в неговата откровеност? — попита той.

— Напълно — отговори тя и свъси чело. Бе очаквала доста по-положителна реакция от страна на Гаврисом на мирното предложение на Пелаеон. — Проверих пълномощията от имперските мофи, които представи. Всичко е редовно.

— Или така изглежда — отвърна президентът на Новата република и тръсна гривата си.

Той отново сведе поглед към електронния бележник и докосна копчето за превъртане на документа. Лея го наблюдаваше и се опитваше да разбере странния емоционален конфликт, който долавяше в него. Най-сетне можеше да бъде сложен край на продължителната война. Това можеше да бъде повод поне за сдържано вълнение. Защо ли не беше дори сдържано развълнуван? Калибопът отново вдигна поглед към нея.

— Траун не се споменава никъде — посочи той. — Попитахте ли Пелаеон за него?

— Разисквахме го кратко — отвърна Лея. — До този момент не бе получил известие от Бастион, че Траун е поел върховното командване. Нито пък имаше известия от мофите, че анулират пълномощията му за започване на мирните преговори.

— Нито едно от тези неща не означава нищо — каза Гаврисом. Тонът му бе станал рязък и нетипично груб. — След появата на Траун на сцената, официално или не, това е съвършено безсмислено — той перна с крило капака на електронния бележник.

— Разбирам загрижеността ви — каза Лея, внимателно подбирайки думите си. — И все пак може да не е номер, може да е златна възможност да сложим край на една продължителна война…

— Номер е, съветник — отсече калибопът. — Можем да бъдем сигурни. Единственият въпрос за нас е какво се надява да постигне Траун с това?

Лея се отпусна в стола си.

— Не ви се иска предложението на Пелаеон да е реално, нали? — попита тя. — Ще ви се да е номер.

Президентът отмести поглед и изпусна тиха цвилеща въздишка.

— Огледайте се, Лея — тихо каза той и обърна глава към илюминатора на приемната зала. — Погледнете ги. Почти двеста бойни кораба, стотици хора, готови да започнат гражданска война заради личното си разбиране, какво трябва да бъде възмездието за стореното с Каамас. Новата република е готова да се самоунищожи… Не мога да направя нищо, за да го предотвратя.

— Хан има копие на документа за унищожението на Каамас — напомни му тя. — Ще пристигне утре. Това трябва да разсее голяма част от напрежението.

— Сигурен съм — отвърна Гаврисом. — Но в момента не искам да разчитам дори на това, за да ги спра. И двамата знаем, че за много от участниците в конфликтите Каамас се превърна просто в удобно извинение за започване на старите вражди със старите врагове.