Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Лея посегна да се задържи, когато „Хилядолетен сокол“ подскочи като ужилен тонтон. Корабът подскочи още веднъж и внезапно бръмченето на двигателите се превърна в зловещ вой. Двайсет секунди по-късно висшият съветник отново беше в пилотската кабина.

— Доклад? — бързо попита тя, докато заемаше пилотското кресло.

— Изгубих щирбордовата маневреност — отговори Елегос. — Двигателите сякаш се опитаха да минат на резервно захранване — той я погледна. — Искрено се надявам, че това е част от плана ви.

— Имайте ми доверие! — отвърна му тя и се опита да се почувства толкова убедена, колкото бе прозвучал гласът й. След това натисна копчето на комуникационната конзола. — Ишорски кръстосвач, тук е товарен кораб „Хилядолетен сокол“. Имаме сериозни затруднения. Спешно се нуждаем от помощ.

Известно време отговор нямаше.

— Ишорски кръстосвач…

— Говори ишорски боен кръстосвач „Надмощие“ — отвърна явно ядосан глас от високоговорителя. — Идентифицирайте се!

— Говори висшият съветник на Новата република Лея Органа Соло от борда на товарен кораб „Хилядолетен сокол“ — каза Лея. — Загубихме маневреност и мощта на щирбордовите двигатели. Настоящият ни курс минава много близо до кърмата на кораба ви. Трябва незабавно да се дръпнете от пътя ни. Опитваме се да възстановим контрола върху управлението.

Настъпи нова пауза. Лея гледаше как бойният кораб се приближава все повече, и си даваше сметка, че ако ишорският командир решеше, лесно можеше да обърне положението в своя полза. Можеше да използва молбата й като извинение, за да ускори приближаването си към сифкрикските…

— Моля ви, побързайте! — каза тя. Хрумна й нещо, Лея се пресегна и разстрои фината настройка на комуникационната конзола. Само колкото да позволи на корабите до ишорския кръстосвач да чуят разговора… — Пасажерът ми, доверителят Елегос Акла, се опитва да извърши ремонт, но оборудването на борда е извън стандартната каамаска техническа компетентност.

Без да отрони дума, каамасецът разкопча предпазните си колани, стана и напусна пилотската кабина.

— Ишорски кръстосвач „Надмощие“, чувате ли ме все още? Повтарям…

— Няма нужда да повтаряте — отвърна ядосаният глас от другата страна.

Лея изпита внезапен гняв от този тон, но си спомни, че емоциите в гласа на ишорците означаваха, че обмислят задълбочено нещо. Тя отмести очи към кръстосвача и стаи дъх… Изведнъж устремът на ишорския кръстосвач към сифкрикските скифи се забави и кърмата на кораба бавно започна да се измества от пътя на „Хилядолетен сокол“.

— Готови сме да съдействаме на вас и доверителя Акла — отсече ишорецът. Гласът му вече звучеше по-спокойно. Обмислянето бе приключило, беше време за действие. — Вдигнете щитовете си и се подгответе за акселераторен удар — продължи той. — Ще се опитаме да ви прехванем, за да намалим скоростта ви.

— Благодаря ви — каза Лея и изключи щитовете. Те не оказваха толкова голямо влияние на прехващащите лъчи, но нямаше смисъл да се усложнява допълнително високоскоростното улавяне. — Щом влезем в прехващащия ви лъч, ще се опитаме да изключим двигателите и да възстановим контрола над кораба.

— Готови сме да осигурим необходимата помощ на вас и доверителя Акла — повтори ишорецът. — Готови…

„Хилядолетен сокол“ потрепера, когато прехващащият лъч го улови, разклати се за момент и се стабилизира. Лея протегна ръка към копчетата на управлението и изключи двигателите.

Воят им премина низходящо по скалата на тоновете и замря. Индикаторите на контролното табло светнаха червено, а светлините около нея премигаха, когато захранването превключи на резерва.

— Отчитаме успешно изключване на двигателите — докладва ишорецът. — Ако желаете, ще ви изтеглим на борда на кораба ни, за да ви помогнем с ремонта.

За момент Лея бе изкушена от предложението. Присъствието на каамасец на борда на кораба на една от най-враждебно настроените раси можеше да спомогне за установяването на мира, но можеше да бъде и погрешно изтълкувано като мълчаливо одобрение на антиботанската позиция на ишорците.

— Благодаря ви още веднъж — отвърна тя. — Но имаме неотложен ангажимент към президента Гаврисом. Ще сме ви много задължени, ако ни придружите до корабите на Новата република.

— Разбира се — отвърна ищорецът след едва доловимо колебание.

Диамалците вече бяха стигнали до скифите на сифкрикците и четирите кораба стояха един до друг в отбранителен строй. Възможността бе пропусната и ишорците го знаеха. Останалата част от армадата също го бе разбрала. Навсякъде другите кораби отново се връщаха към предишното напрегнато дебнене. Взривоопасният момент бе отминал. Поне този. Тя изключи комуникационната конзола.