Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Този път наистина пострада — тихо каза Лея и със съчувствие погали контролното табло на „Хилядолетен сокол“. — Съжалявам.

Вратата зад гърба й се отвори.

— Радвам се, че планът ви успя — каза Елегос и зае мястото на втория пилот. — Имате тънка и уникална дарба за дипломация, съветник.

— Понякога просто имам късмет — отвърна тя.

— Мислех, че джедаите не вярват в късмета — вдигна вежди каамасецът.

— Свързано е с Хан и с кораба — сухо отвърна Лея. — А вие къде отидохте? Да видите стабилизаторите ли?

Доверителят кимна.

— Не очаквах да направя нещо, след като вие бяхте там, но понеже казахте, че се опитвам да го поправя, исках в думите ви да има някаква частица истина.

— Истина — въздъхна Лея. — Точно това ни трябва в случая, Елегос.

— Капитан Соло ще донесе тази истина след още един ден — кротко й напомни каамасецът. — С президента Гаврисом просто трябва още малко да задържите положението.

Лея се присегна със Силата, опитвайки се да надникне в бъдещето.

— Не мисля така — бавно каза тя. — Нещо ми подсказва, че няма да е толкова лесно…

През първата нощ Навет и Клиф откъртиха една плоча от пода на катакомбата в склада на кафенето на Хо Дин. Работата им отне десет минути с фузионната резачка, която Пенсии бе отмъкнал отнякъде. Но след това задачата им се превърна в дълго, сложно и доста уморително занимание.

— Май ще ни трябват още четири дни — каза Клиф от дълбоката до гърди дупка и изхвърли още една лопата гъста ботанска пръст върху големия парцал, в който я събираха.

— Ако се напънем, може да свършим и за три — отвърна Навет и изсипа пръстта от парцала в претопяващо-раздробяващата система „Валкрекс“.

Така вибрациите от копаенето им бяха нередовни и смътни. Ако работеха с тежка техника в обхвата на сензорите на електропровода, ботанската охрана щеше бързо да ги открие.

— Много ти благодаря — сухо каза Клиф и изхвърли още една лопата. — Знаеш ли, нямам нищо против да умра за Империята, но тези подготовки ще ме довършат.

— Внимавай какво говориш — предупреди го Навет и погледна нагоре.

Пенсин сигурно наблюдаваше вратата към катакомбата, но в кафенето все още имаше няколко души от персонала и нощната стража и ако някой чуеше неподходяща дума, всичко можеше да се провали.

Имперският агент тъкмо изсипваше поредната лопата пръст в претопяващо-раздробяващата система, когато нещо задраска по вратата. Навет безшумно остави лопатата върху парцала, подпря се на коляно и извади бластера си с едно-единствено плавно движение. Прицели се, но чу тихото почукване на уговорения сигнал и бързо сведе дулото. Вратата се отвори и вътре се подаде главата на Хорвик.

— Прибирайте всичко — тихо каза той. — От нощната стража смятат, че са забелязали нарушител, и може да слязат да проверяват.

Клиф бе излязъл вече от дупката и повдигна отюьртената от пода плоча, за да я постави на мястото й.

— Добре ли са го видели? — попита Навет, прибра бластера в кобура и се наведе, за да помогне на Клиф.

— Не знам — мрачно отвърна Хорвик. — Лично аз бих се обзаложил, че е била онази старица. Забелязах една жена, която приличаше на нея, в сепарето в ъгъла, когато с Пенсин дойдохме на работа.

— Ех! — изръмжа Навет под нос. Той остави Клиф да засипе краищата на плочата и да пренесе претопяващо-раздробяващата система в скривалището й зад куп водокренски щайги. — Недей да стоиш така! Иди да им помогнеш да я намерят!

— Добре — каза Хорвик. — А вие какво ще правите?

— Ще излезем навън — отвърна Навет. — Може да я засечем, като излиза.

— Успех! — пожела им Хорвик и изчезна.

За трийсет секунди успяха да сгънат парцала и да го скрият и за още една минута — да минат през мазето и да стигнат до задната врата. Улиците в тази част на Древстран бяха пусти по това време на денонощието, а поставените високо осветителни панели светеха едва-едва.

— Аз ще заобиколя отзад — тихо каза Навет. — Ти мини отпред. Не бива никой да те види.

— Не се тревожи — Клиф се изгуби безшумно като сянка по алеята зад ъгъла на сградата.

Навет погледна и в двете посоки и пристъпи до боклукчийския контейнер на няколко метра от него. Потъна в сянката му, постави бластера на коляното си и зачака.

От време на време пред осветените прозорци на кафенето минаваха забързани фигури. На няколко пъти Хо Дин или някой друг от нощната стража показваше глава от задната врата, проверяваше ключалката и изчезваше вътре. Но никой не излезе и не остана навън. Никаква жена.