Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Мина час преди оживлението в кафенето да замре. Навет изчака още трийсет минути, ядосано броейки наум лопатите, с които изоставаха заради непредвидената тревога. След това извади предавателя си.

— Клиф?

— Нищо — отвърна другият агент. И неговият глас звучеше раздразнено. — Сигурно са се отказали.

— Явно е било фалшива тревога — предположи Навет. — Хайде да се връщаме на работа.

Няколко минути по-късно отново бяха в катакомбата. Клиф взе парцала, а Навет заобиколи водокренските щайги, за да вземе претопяващо-раздробяващата система. И се закова на място. Най-отгоре на системата стоеше предавател.

— Клиф, ела! — тихо повика той.

— Не мога да повярвам — смая се Клиф, когато дойде при него. — Как го е направила?

— Ами хайде да я попитаме — предложи Навет и внимателно пое малкото комуникационно устройство.

Беше от типа предаватели с двоична връзка, от онези, които обикновено се използваха за вътрешна връзка на малки космически кораби. Имперският агент бързо го огледа за капани и го включи.

— Много си изобретателна — каза той. — Признавам.

— О, благодаря! — веднага отвърна гласът на старата жена. — Ласкаете ме. Особено когато излиза от имперска команда за мръсни поръчки.

Навет погледна към Клиф.

— За втори път ни обвиняваш, че работим за Империята. Разбира се, това са само догадки.

— Така ли! — присмехулно възкликна тя. — Че кой друг ще се опита да повреди ботанския планетарен щит?

— Догадки! — каза Навет, наострил уши за някакви издайнически фонови звуци. Яд го беше, че не разполага с техника, за да проследи сигнала. — Ако беше сигурна, щеше да се обадиш на ботанската охрана, вместо сама да се вреш.

— Кой казва, че не съм се обадила? — възрази старицата.

— А може и да обичам да се вра. Може цял живот да съм правила това с хътяните и с разни други отрепки. Може да си търся ново забавление.

— А може да си търсиш бърза смърт — контрира Навет.

— Как ни намери?

— Хайде сега! — възкликна тя. — Нали не си въобразявате, че прикритието ви е безупречно? С моите приятели от Новата република ви заковахме още първия път. Каква е тая история с тези металмити в генератора на щита?

— Налучкваме, а? — усмихна се Навет.

— Човек никога не знае — отвърна жената. — Между другото онзи, който е правил ключалките на задната врата, следващия път да се постарае повече… Беше толкова очевидно, че можехте да оставите табелка. По-цивилизовано е някак.

— Сигурно — каза Навет. — Още си в сградата, нали?

— Я сега кой налучква? — сряза го тя. — Всъщност не. Излязох преди известно време… под покрива има достатъчно място, за да може човек да пропълзи до оберлихта.

— Благодаря — процеди Навет през зъби. „С кого си мисли, че говори тази отрепка от покрайнините?“ — Ето ти в замяна един безплатен съвет. Върни се на кораба си и изчезни от Ботауи. Иначе ще си останеш завинаги на тази боклукчива топка. Лично ти го гарантирам.

— С цялото полагаемо се уважение, лейтенант… или беше майор? А може би даже полковник? Империята е в упадък и има инфлация на чиновете… С цялото полагаемо се уважение към един имперски офицер трябва да отбележа, че съм била заплашвана от далеч по-сериозни личности от теб. Готова съм да се срещнем лице в лице, когато кажеш.

— О, да, лице в лице! — извика Навет и после изчака, докато се поукроти гневът му. Нали точно към това се стремеше тя, да го раздразни. — Не се притеснявай. Но ще бъде, когато и където аз реша, не ти.

— Както желаеш — каза старицата. — Нощта ще бъде най-подходяща… така ще можете най-пълноценно да се възползвате от ксероловия си бластерен снайпер. Нали не сте го изхвърлили след размириците отпреди няколко седмици, когато обвинихте Соло, че е стрелял в тълпата с него.

Навет изгледа свирепо предавателя. Освен че бе досадна, тази жена бе твърде добре информирана. За кого ли работеше?

— Отново налучкваш — отвърна той.

— Не съвсем — отвърна старицата, без да се замисля. — Просто умея да събирам две и две.

— Понякога този вид събиране не се прави така, както си мислиш — предупреди я Навет. — А ако математичката се върти там, където не е желана, случва се да не успее да довърши сметките си.

Тя се изсмя.

— Започваш да се повтаряш, имперски офицер. Ако бях на твое място, щях да се опитам да измисля нови закани. Както й да е. Времето ми за лягане отдавна мина, а знам, че ви чака работа, така че ви оставям. Освен ако не изтичате да си вземете ксеролите, за да си поиграем. Готова съм.