Тимъти Зан - Изходящ полет

— Не, благодаря — отговори той учтиво. — Просто ни направи впечатление строителната дейност там вътре и се чудехме какво ли е.

— А това какво ви влиза в работата?

— С моя млад приятел преди време правехме реактивни шейни — обясни Кеноби. — Него винаги са го привличали подобни неща.

— Така ли? — обади се един от другите двама бролфи, като изгледа преценяващо Анакин от глава до пети. — А разбираш ли нещо от Х-образни въздухозаборници?

— Самият аз никога не съм ги използвал — отвърна Анакин. — Но мога да ги инсталирам или да ги оправям, ако има проблем.

— Така ли? — повтори бролфът, но този път напълни гърдите си с въздух. — Дуефгрин!

За момент настъпи кратка пауза. После тийнейджърът, когото бяха проследили дотук, се появи в дупката на жилищния пръстен и извика:

— Кажи, чичо!

— Тук тия човеци твърдят, че знаят как да оправят Х-образни въздухозаборници. Ти все още ли имаш проблеми с твоите?

— Не знам — отвърна тийнейджърът и мнително изгледа Оби Уан и Анакин. — Току-що си взех чисто нов регулатор на компресията. Сигурно с него ще мога да ги оправя.

Оби Уан потисна една лека гримаса. Ето какво бяха правили този младеж и по-възрастният бролф на пазара. Момчето му беше връчило откраднатите форсажни камери, а той в замяна му бе подарил нов регулатор. Но пък можеше и да е откраднал регулатора по-рано същия ден. В такъв случай дюзите сигурно все още щяха да са у него.

— Освен ако заборниците не ти създават проблеми с нестабилността при поемане на въздушния поток — подхвърли Анакин. — Какъв куплунг използваш? Двоен или троен?

— Двоен — отговори Дуефгрин. — Не можех да си позволя троен.

— Дай да му хвърля едно око — предложи Анакин и се запъти към него. — Може ли? — добави, като погледна към учителя си.

Оби Уан на свой ред погледна въпросително към тримата бролфи.

— Разбира се, действайте — каза чичото на Дуефгрин, като махна с ръка. — Колкото по-скоро тази ламаринена купчина се махне от двора ни, толкова по-скоро съседите ще престанат да се оплакват.

— Благодаря — каза Кеноби и мислено зачеркна тези трима бролфи от списъка със заподозрените. Щом с такава готовност позволяваха на някакви непознати да им се ровят в задния двор, най-вероятно нямаха какво да крият. — Добре, Анакин, тръгвай. Недей да се бавиш обаче.

— Добре — отговори Анакин през рамо. Двамата с Дуефгрин вече бяха погълнати в някаква техническа дискусия. — Когато ти свършиш, и аз ще съм готов.

— Това май съм го чувал и преди — промърмори Оби Уан под нос, докато проследяваше с поглед как двамата тийнейджъри изчезват в дупката.

Имаше и още една възможност, разсъди той. Може би самият Дуефгрин се беше забъркал с групата на заговорниците, без непременно чичо му да знаеше нещо по този въпрос. Нямаше да е зле сега да използва заетостта на младежите и да се поразходи около жилищния пръстен, за да проучи с помощта на Силата дали някъде на това място нямаше нещо подозрително.

А после щеше да изтръгне Анакин от заниманията му с този Дуефгрин и заедно щяха да проверят какъв ли пък бе късметът на Лорана.

Лорана бе забелязала, че младият крадец напусна мястото на срещата с нехайна походка. У него не се долавяше никакъв признак на притеснение, че може да го следят. Сякаш изобщо не му пукаше от това.

Възрастният бролф обаче представляваше напълно различна гледка. Беше видимо напрегнат и непрестанно се оглеждаше подозрително във всички посоки. Само дето не носеше табелка с надпис „Притеснен съм“. На всеки десетина крачки хвърляше поглед през рамо назад, а при всяко следващо кръстовище пресичаше улицата от другата страна. На няколко пъти сменяше посоката или се спираше за минутка-две пред някой магазинерски щанд и се правеше, че разглежда стоката, докато в същото време тайно изучаваше идващите зад гърба му минувачи.

Поведението му беше толкова нелепо, че изглеждаше почти забавно. Но на Лорана не й беше смешно. Риске беше професионалист и движенията му издаваха обиграност и вещина. Този бролф беше на другия полюс. Очевидно бе аматьор в конспиративните дела и това си личеше в нешколуваните му действия и липсата на каквато и да е изтънченост. А често именно дилетантите — с цялата им непресметливост, несъобразителност и непредвидимост — можеха да се окажат доста по-опасни съперници.

За щастие тъкмо дилетантите бе много по-лесно и да ги заблудиш. По време на обучението си за джедай Лорана бе успяла да усвои някоя и друга тънкост относно проследяването на хора. Затова през следващия час прибягна до почти всички заучени похвати. Променяше разстоянието между себе си и бролфа, шмугваше се в странични улички и входове, за да го изпревари, и периодично сменяше външния си вид, като ту вдигаше, ту сваляше качулката си или преправяше прическата си в най-разнообразни варианти.