Тимъти Зан - Изходящ полет

— Все още не мога да разбера защо са ви необходими толкова много форсажни камери — каза Патриот, а в гласа му се прокрадна нотка на мнителност. — За една нормална ракета са нужни не повече от две.

— Една нормална ракета само ще направи кръгче високо над пазара, където органите за сигурност на магистрат Аргенте ще могат да я ликвидират преспокойно — отбеляза Дориана. — А оръжието, което съм планирал да ви подготвя, се нарича „стрела“. Това ще е лек снаряд, който ще лети на височина около метър над паважа, ще влезе право през парадния вход на централната административна сграда, ще прелети по коридорите до конферентната зала и там ще експлодира, погубвайки и настоящи, и бъдещи предатели накуп.

— Или поне така твърдите вие — каза Патриот, като в тона му все още се долавяше мнителност. — Никога не съм и чувал за оръжие, което може да си проправи път през коридорите на някаква сграда, без да бъде подкрепяно от командни дроиди.

— Понеже никое оръжие, за което ти си чувал, не е разполагало с моето специално направляващо устройство — каза Дориана, като измъкна от джоба си информационен чип. — Това нещо е способно да открие външния вход и после да намери крайната си цел независимо къде се е скатала тя.

— Без сензорните му емисии да бъдат засечени? — усъмни се Патриот, като пое информационния чип внимателно.

— Нито засичани, нито заглушавани — увери го Дориана. — То изобщо не се основава на онези сензорни честоти, които се прослушват от органите за сигурност.

Истината обаче бе, че информационният чип не разчиташе на каквито и да е сензори. Той не бе нищо повече от програмиран пространствен водач, чието предназначение беше да отведе ракетата по точната траектория, която самият Дориана бе начертал при първото си посещение на Барлок. По този начин, ако на другата сутрин Кбаот изневиделица решеше да премести събранието в друга зала, ракетата щеше да се озове на напълно погрешно място, вместо самостоятелно да потърси местоположението на групата преговарящи. Ето това вече би било доста смущаващо, да не кажем, дори катастрофално.

Но това развитие беше също толкова химерично, колкото и възможността Патриот и простодушните му конспиратори да осъзнаят, че в очите им се хвърля прах. От опит Дориана се беше уверил как нищо не би могло така лесно да впечатли доверчивите същества, колкото вълнението, че някой е решил да им повери екзотична технология.

— В такъв случай победата ни е в кърпа вързана — каза Патриот, като прехвърляше в пръстите си информационния чип с чувство на благоговение.

— Точно така — каза Дориана. — Едно последно уточнение тогава: възнамерявахте ли да се приберете вкъщи тази вечер след срещата?

— Естествено — отговори Патриот и леко сбърчи чело. — Имаме нужда от добра вечеря и добър сън…

— А после ще ги накараш да оставят домовете си и да заминат колкото може по-надалеч — прекъсна го Дориана. — От утре нататък всички вие ще трябва да прекъснете всякаква връзка със семействата и приятелите си.

При тези думи през цялото тяло на Патриот премина силна нервна вибрация от петите до темето му.

— Какво искате да кажете?

— Казвам, че от утре на обед, когато телата на магистрат Аргенте и на попечителя на гилдията Гилфроме лежат там мъртви, властите ще започнат масови проверки по домовете на всеки представител на гилдията ви — обясни Дориана хладно. — Тогава ти и приятелите ти вече не трябва да се намирате там и никой не трябва да знае къде могат да ви открият.

— За колко време?

— За колкото е необходимо — отвърна Дориана. — Недей да се лъжеш, Патриот. Отсега нататък ти и съзаклятниците ти ставате бегълци от закона. Ще страните и ще се криете от същите онези ваши сънародници, заради чийто живот и благоденствие сега залагате на карта своя живот — с тези думи Дориана повдигна вежди. — А ако смятате, че нямате достатъчно сили да платите тази цена, именно сега е моментът да се откажете от клетвата си.

Патриот се изправи в цял ръст, а решителността на лицето му видимо взе превес.

— Ще направим каквото е необходимо, заради нашата гилдия и нашите сънародници — каза той с твърд глас. — Ще заплатим цената вместо останалите.

— Тогава явно сте истински бролфи на честта — каза Дориана с тържествен тон.

За мнозина други перспективата да заживеят един живот на непрекъснато укриване бе достатъчна, за да се разколебаят от намеренията си. Ала за Патриот и неговите съзаклятници това евентуално нерадостно бъдеще само добавяше допълнителна тежест към усещането за благородство и слава на налудничавия им заговор. Което си беше и истинската причина Дориана да ги въвлече в цялата тази мисия. Наивни, гневливи и податливи на влияние, тези същества се бяха оказали съвършените пионки в плана му. Всичко щеше да е безвъзвратно изгубено и самият Дориана щеше отдавна да си е заминал, преди който и да е от тях да успееше да осмисли какво всъщност се случва. Ако изобщо и тогава го осъзнаеха.