Тимъти Зан - Изходящ полет

— Вземи предавателя й — нареди по-ниският бролф, докато Виссфил премести кирката в едната си ръка и разтвори дрехата й с другата.

— Да, бе, знам! — тросна се Виссфил. Въпреки внушителния си размер и грубото държане изпитваше видимо притеснение да тършува с ръка по тялото й. Като откри предавателя, го пъхна в джоба си и после, сякаш след кратко колебание, с бърз жест откачи целия й колан, на който бяха окачени няколко торбички с храна и други приспособления. — Няма оръжия — докладва и направи крачка назад. — Какво ще я правим сега?

— Ами сигурно ще трябва да я заведем при Пазителя — предложи другият. После посочи с жест към един от жилищните пръстени, към които тя бе погледнала по-рано. — Той ще знае какво да я прави. Тръгвай, човеко!

Докато пресичаха улицата, Лорана чу зад себе си лек звук и като се обърна, видя по-малкия бролф да измъква предавател от куртката си.

— Какво? — тросна се той.

Лорана не успя да чуе какво му казаха от другата страна, но лесно забеляза внезапната промяна в напрежението на бролфа.

— Добре — промърмори той и прибра апарата. — Промяна в плана — обяви той и като се приближи до Лорана, опря дулото на бластера в гърба й. — Отиваме в онази къща ей там — и той кимна към една синкава полуразрушена постройка вляво от тях.

Лорана усети как гърлото й се стяга. Постройката изглеждаше изоставена от години. Можеше да я водят нататък единствено за да проведат много по-сериозен разпит или за да й затворят устата завинаги. От друга страна, изобщо не знаеха с кого си имаха работа. Тя можеше да продължи да играе по свирката им в очакване на благоприятна възможност, ослушвайки се за предупредителните признаци, че играта приближава към края си…

И докато същинското намерение на бролфа оставаше маскирано зад привидното му притеснение, зашеметяващият заряд премина на остри вълни през цялото й тяло, като я завари напълно неподготвена. Преди още да си помисли за някое от възможните противодействия, на които я бяха обучавали, притъпяващата нервите струя стигна до всички кътчета на съществото й и Лорана потъна в пълен мрак.

— Е, какво? — изръмжа бролфът, който наричаше себе си Патриот.

Дориана не си направи труд да му отговори. Изправен пред прозореца, той наблюдаваше как Виссфил и брат му се придвижваха нагоре по неравния склон към рушащата се постройка, носейки безчувственото тяло на Лорана Джинзлър.

А тези двама идиоти едва не я бяха довели тук. Ако Дориана не бе гледал през прозореца в този миг и не бе видял навреме какво се канеха да направят…

Той изчака, докато групата се изгуби в една дупка на постройката. След това бавно и преднамерено се обърна към Патриот:

— Ако тази случка е показателна за нивото на вашата сигурност — започна той, като премерваше всяка дума, — тогава си е цяло чудо как досега не сте се озовали прикован към някой стълб на унижението.

— Няма никакъв проблем — настоя Патриот. — Това е просто един човек. Със сигурност тя не е имала време да предупреди приятелите си.

— А оръжия?

— Никакви — увери го Патриот.

Дориана сбърчи чело.

— Абсолютно никакви?

— Ние не сме малки деца, Пазителю — озъби се Патриот. — Знаем как да претърсваме за оръжие.

— Нямам ни най-малки съмнения — Дориана усети, че го полазват тръпки. Джинзлър най-вероятно бе оставила лазерния си меч у Кеноби или у Скайуокър, като е знаела, че ще издаде истинската й самоличност. Дали това означаваше, че другите двама се навъртат някъде наблизо, за да се намесят при възможност?

Въпреки всички притеснения вече бе време да приключва това.

— Имате ли вече последните две форсажни камери? — поинтересува се той.

— Джомпфи току-що ги донесе — отговори Патриот. — Предал ги е на Мигрес, а той вече тръгна към мястото, където се сглобява ракетата. До час ще са инсталирани.

— А Джомпфи, предполагам, е онзи, по чиито пети се беше лепнала жената? — запита студено Дориана.

Очите на Патриот се свиха до тънки цепки.

— Нали вече уточнихме, че тя не може да ни навреди. Ние ще се изнесем от този жилищен пръстен веднага щом вие изпълните вашата част от сделката. Всичко е наред.

— Естествено — каза Дориана. Всичко беше наред. Само дето Джинзлър вече познаваше Джомпфи по лице, а и очевидно бе забелязала форсажните камери в ръцете му…

Той си пое дълбоко дъх и запази тирадата за себе си. Да, явно Патриот и неговите приятели конспиратори бяха пълни идиоти. Но пък и никой не му беше виновен. Сам си ги бе избрал.