А след няколко часа той вече влизаше при мене бърз, весел, все така делови, с мечата си, леко клатушкаща се походка. Четирите военни години почти не бяха го променили.
Вчера седя в къщи, чета, радиото работи, но съм се увлякъл и не чувам какво предава. Неочаквано развълнувана се приближава мама и казва: „Я чуй, синко, това е за тебе“. Вслушах се — вярно, за мене: предават какво се бе случило с мене. Учудих се: кой ли е можал да напише това? Та аз на никого не съм разказвал. И изведнъж си спомних нашата среща край Орел и как цяла нощ в землянката не ви дадох да спите с разказите си … Мисля си: че как така, но това бе отдавна, почти преди пет години … Но прочетоха откъса, споменаха автора и ето, реших да ви намеря …
Всичко това той обясни наведнъж, като се усмихваше с предишната си широка и в същото време малко свенлива Мересиева усмивка.
Както става винаги, когато се срещнат двама отдавна невиждали се военни, заговорихме за боеве, за общи познати офицери, споменахме с добра дума ония, които не дочакаха победата. Както и преди. Алексей Петрович разказваше за себе си без желание и аз си обясних, че бе по-воювал още доста и успешно. Заедно с гвардейския си полк бе участвувал в бойната кампания през 1943 — 1945 година. След срещата ни бе свалил край Орел три самолета, а после участвувал в сраженията за Прибалтика и увеличил бойната си сметка с още два самолета. С една дума, бе се разплатил щедро с немците за загубените си в боя крака. Правителството му бе дало званието „Герой на Съветския съюз“.
Алексей Петрович разказа и за семейните си работи и аз се радвам, че ще допиша в това отношение щастлив край на повестта си. След войната се оженил за любимата девойка и им се родил син Виктор. От Камишин пристигнала в Москва при Мересиев старата му майка и сега живее при тях, радва се на щастието на децата си и бави мъничкия Мересиев. И това щастливо семейство живее сега в Москва, продължава дейно да се труди, жъне плодовете на победата, за която всеки негов член бе направил през дните на войната всичко, което можеше, според силите си.
А сега името на главния герой на „Повестта“ често се среща във вестниците. Съветският офицер, който бе показал такъв чуден пример на смелост и воля за борба с врага, посегнал на свещената съветска земя, стана пламенен борец за мир в целия свят. Трудещите се от Будапеща и Прага, от Париж и Лондон, от Берлин и Варшава са го виждали неведнъж на многолюдни събрания и митинги. Чудната съдба на тоя съветски боец е позната далеч зад границите на родината му. Благородното искане за мир е особено убедително в устата на оногова, който толкова героично понесе най-тежките изпитания на войната.
Син на своя силен и свободолюбив народ, Алексей Мересиев се бори за мир със същата страст, упоритост и вяра в победата, с каквато се сражаваше и побеждаваше враговете.
Така самият живот продължи тая повест, която написах в чужбина, за Алексей Мересиев, за истинския, съветски човек.
Нюрнберг, Бавария, Виена, 1946 г. Москва, 28 ноември 1950 г.
© 1957 Борис Полевой
© 1980 Кирила Георгиева, превод от руски
Борис Полевой
Повесть о настоящем человеке, 1957
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране и обработка: Сергей Дубина
Публикация:
Борис Полевой, ПОВЕСТ ЗА ИСТИНСКИЯ ЧОВЕК
Редакционна колегия: ЕФРЕМ КАРАНФИЛОВ ИВАН ЦВЕТКОВ ЙОРДАН МИЛЕВ КАМЕН КАЛЧЕВ
Отговорен редактор: НИКОЛАЙ ЯНКОВ
Преведе КИРИЛА ГЕОРГИЕВА
Редактор СВЕТЛАНА ТОДОРОВА
Художник АЛЕКСАНДЪР ДЕНКОВ
Художествено оформление СТЕФАН ГРУЕВ
Художествен редактор ИВАН СТОИЛОВ
Технически редактор КАТЯ БИЖЕВА
Коректор ЕМИЛИЯ КОЖУХАРОВА
РУСКА. XII ИЗДАНИЕ.
„НАРОДНА МЛАДЕЖ“ — ИЗДАТЕЛСТВО НА ЦК НА ДКМС
ФОТОНАБОР ДПК „Д. БЛАГОЕВ“ ПЕЧАТ ДП „ТОДОР ДИМИТРОВ“ СОФИЯ 1980
Борис Полевой, Повесть о настоящем человеке
Государственное Издательство Художественной литератури, Москва 1957
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2252]
Последна редакция: 2009-10-28 13:58:50
Марка съветски щурмови самолети Ил-2, наречени така по името на конструктора им Илюшин. Б. пр.
Вид германски транспортни самолети Ю-52. Б. пр.
Месершмити — вид, германски изтребителни самолети. Б. пр.
Магаренце — хумористично название на вид съветски изтребители. Б.пр.
Виктор Михайлович Васнецов.
Читать дальше