Мери Портър - Научи ме да обичам

Рекс се втренчи неразбиращо в него.

— По каква причина трябва да направя това?

— По простата причина, че Джени иска да те привлече за „Ръш Къмпани“ — злобно рече Патрик. — Само не казвай, че нямаш представа за това? Дженифър не ти ли е разкрила истинските си намерения? Защо мислиш, че се е присламчила към теб? Заради черните ти очи? Не ме карай да се смея! Тя не си е помисляла нищо друго, освен, да те примами. Само по тази причина е помолила своята приятелка Лу Рик да те покани на партито.

— Рекс, не му обръщай внимание, той наистина е пиян — намеси се Дженифър.

Но Патрик не се предаваше.

— Възможно е да съм обърнал някоя чашка в повече — призна си ухилено. — Но все още знам какво говоря. Напълно е ясно, че за „Ръш“ имаш нужда от нов режисьор, след като ги зарязах. А ти искаше да имаш най-добрия, който беше в бранша, с изключение на мен, разбира се.

— Как може да си толкова подъл! — Дженифър го изгледа с пламнали очи. — Престани най-после да се месиш в моите работи, Норт! Аз съм приключила с теб веднъж завинаги!

Рекс все още не разбираше за какво се вълнуваха двамата. Какво общо имаше Дженифър с „Ръш Къмпани“, освен че работеше в офиса й? Той беше отвратен от срамната сцена и забеляза, че всички останали посетители гледаха към тях, очаквайки някаква сензация, понеже Патрик нарочно не беше говорил тихо.

Рекс плати на бармана и хвана Дженифър под ръка.

— Нека си отидем, скъпа. Нямам желание да си развалям вечерта заради някой луд.

— О’шей, нека е така — провикна се язвително Норт. — Но да те предупредя, Лаци! Познавам Дженифър по-дълго и по-добре от теб и ти казвам, че зад привлекателната й външност се крие леденостудена пресметлива жена, която използва всички средства, за да постигне целта си, ясно ли ти е? В това отношение тя е достойна дъщеря на баща си. Навярно ти е известен Пит Синклер, шефът на „Ръш Къмпани“?

Рекс стисна зъби. Без да продума нищо, той измъкна Джени на улицата, качиха се в едно такси и потеглиха към вилата на Дженифър. През цялото време, скръстил ръце пред гърди, Рекс мълчеше озлобен и се беше втренчил упорито навън.

Дженифър подозираше нещо недобро, като видя мрачната му физиономия. Тайно прокле Патрик. Защо трябваше да се мотае в бара и да бръщолеви като пубертетче? Ако беше обяснила предварително всичко на Рекс, щеше да звучи съвсем иначе. Впрочем сега е вече късно — за това се погрижи отмъстителният Патрик Норт.

Първият тревожен знак за Дженифър беше, че когато пристигнаха във вилата й, Рекс остави таксито да чака. Значи той не предвиждаше посещението му при нея да продължи дълго. Дали не трябваше да му бъде и благодарна, че изобщо влезе с нея в къщата?

Когато влязоха вътре, Рекс, все още със скръстени ръце, се облегна на колоните на стълбищния парапет. Изглежда нямаше намерение да влиза по-навътре.

— Какво е вярно от твърденията на Норт? — запита той с потъмнял поглед. — Дължиш ми обяснение. С желание бих чул сега твоята версия на историята. Значи ти си дъщерята на шефа на „Ръш“?

— Това не мога да отрека. Работя като личен референт в нашата фирма — рече открито Дженифър. — Ще добавя също, че аз помолих Лу да те покани на партито. Все пак не можеш да се сърдиш, че исках да взема за „Ръш“ най-добрия режисьор. Всеки друг на твое място би се чувствал поласкан.

— Навярно трябва и да се радвам, че през цялото време си ми разигравала театър? — избухна той. — Нима всякакви средства са оправдани за теб, когато примамваш хората?

— Сега отиде твърде далеч! — извика тя бясна. — Може би си въобразяваш, че бих започнала някакъв флирт е теб, само за да те привлека?

— Защо тогава през цялото време си премълчавала, че си дъщеря на Синклер?

— Боже Господи, аз просто забравих. Щях да ти разкажа сама, когато настъпи подходящият момент за това.

— Навярно си искала да изчакаш, когато напълно ме омотаеш с твоя чар — рече той студено.

Дженифър пребледня.

— Не знаех, че можеш да бъдеш толкова подъл — отвърна му тя засегната. — Вярваш ли наистина, че през цялото време съм ти играла театър?

— Не знам вече на какво трябва да вярвам. Изглежда Патрик Норт те познава добре, а той те обрисува като пресметлива, леденостудена бизнес дама.

— Съжалявам, ако не си способен да си съставиш собствено мнение и се осланяш на бръщолевенето на един пияница.

— Познавам те твърде малко, за да мога да те преценя правилно — забеляза той сурово. — Досега имах възможност да те опозная само от една страна. В случай, че и като бизнес дама си толкова съвършена, както като любовница, мога само да се учудвам.