Мери Портър - Научи ме да обичам

— Вън! Махай се! — изсъска тя вън от себе си. — Съжалявам за всяка секунда, която съм прекарала с теб!

Рекс се усмихна с разкривено лице.

— Не съм изненадан. Делова жена като теб не си пилее времето без цел. Но нека ти кажа само едно, Дженифър Синклер: не съм от мъжете, които могат да бъдат омотани от някаква жена. Аз сам търся своите работодатели и не трябва да разчиташ, че ще започна някога работа в „Ръш Къмпани“. По-скоро бих седнал на булеварда и бих започнал да прося! Всичко добро, бейби. Беше хубаво с теб.

С предизвикателно равнодушие той се насочи към изхода и хлопна вратата след себе си. Веднага след това се чу шум на заминаваща кола.

Възбудена, Дженифър отиде до бара и си наля голямо уиски, за да успокои треперещите си нерви. Изпи уискито чисто. Не можа обаче да попречи на няколко сълзи да го разредят. Изпълнена с омраза, тя мислеше за Патрик, който й беше надробил тази попара, и за Рекс, реагирал така безмилостно.

Легна си и дълго време не можеше да заспи. В мислите си отново преживяваше сцената, а сърцето й не искаше да повярва, че всичко между нея и Рекс вече свърши. Трябваше някак си да успее да успокои Рекс. Не искаше да го загубва. Само мисълта да не го види повече й се струваше ужасна.

— Съжалявам, Джен, само да бях държала устата си затворена! — възкликна Лу. — Но исках да изясня на този Норт, че той няма повече никакви шансове при теб. Освен това мислех, че ти отдавна си информирала Рекс. Не предизвика ли в него някакво подозрение името Синклер?

— Синклер са като пясъка в морето — Дженифър пушеше, седнала срещу приятелката си.

Двете жени седяха край плувния басейн и пиеха, заради диетата на Лу, минерална вода.

Проливният дъжд отново предизвика появата на хиляди нови цветя в градината. Дженифър обаче не обръщаше никакво внимание на красотата им. Тя беше разгневена и с голямо удоволствие би разтърсила бъбривата си приятелка. Но си даваше сметка, че самата тя също носеше вина за скъсването с Рекс. Още в самото начало трябваше да му разкрие истината.

— Със сигурност Рекс ще разбере, че е постъпил неправилно — Лу отново направи опит да подкрепи морално приятелката си. — Дано ти се обади скоро.

— От две седмици не съм чула нищо за него — Дженифър запали нервно нова цигара. — Не се и надявам, че отново ще се появи. При това как добре се развиваше всичко между нас! Никога по-рано не съм се разбирала така с някой мъж.

— Защо просто не се обадиш на Рекс и го помолиш за обяснение? — предложи Лу.

Дженифър я погледна учудено.

— На всичко отгоре да тичам след него ли? В края на краищата и аз имам гордост!

— Тогава вземи гордостта си под мишница и се помири с него!

Дженифър отпи от минералната си вода. Беше топло в този късен следобед. Тя желаеше една освежаваща баня в морето, но все още не можеше да се реши да си отиде — боеше се от тихата самотна къща, която я очакваше.

— Или би предпочела аз да говоря с Рекс? — Лу наблюдаваше нещастно приятелката си.

Никога по-рано не беше виждала Дженифър така потисната. Тя прокълна Патрик Норт, както и самата себе си. Упрекваше се, че е виновна за скъсването на Джени и Рекс.

— Не вярвам, че нещата могат отново да се поправят — Дженифър въздъхна и се втренчи с отсъстващ поглед в сивкавата пепел на цигарата си. — Рекс ме смята за леденостудена, пресметлива личност, която не подбира средства, за да постигне целта си.

— Със сигурност с времето ще поумнее. Все пак те обича, Джени!

— Любовта идва и си отива — горчиво рече Дженифър. — Вероятно отдавна се е утешил с някоя друга. В Лос Анжелис гъмжи от привлекателни жени, които с удоволствие биха му правили компания.

— Има също и достатъчно привлекателни мъже — Лу се усмихна съучастнически. — Ревността винаги е била ефикасно средство отново да спечелиш изменилия ти любовник.

— До гуша ми е дошло от мъже! — Дженифър вирна войнствено брадичка. — Носят ти само ядове. Заклела съм се да не се влюбвам никога отново. За щастие имам интересна работа, която напълно ме ангажира. Навярно през лятото ще предприема едно пътуване до Европа. То ще ме разсее.

Лу, която иначе почти не пушеше, сега въздъхна и взе една цигара.

— Може би пушенето ще помогне да изчезне вечният ми глад — надяваше се тя.

— Защо не вземаш средство за потискане на апетита? — предложи й Дженифър.

— Не мога да го понасям. Тогава ставам толкова нервна, че ми се вижда тясна стаята — Лу потри двойната си брадичка. — След тридневно вземане на такова средство така навиках на Антъни, че той се спаси само с бягство. Даже ме заплаши, че ще отиде на хотел, в случай че и в бъдеще продължа да се държа така истерично. — Лу погледна тъжно пред себе си. — Понеже професионално Антъни си има непрекъснато работа с разни истерични жени, иска най-малкото вкъщи да намира мирна атмосфера.