Мери Портър - Научи ме да обичам

Дженифър загледа с интерес закръгленостите на приятелката си.

— Защо изобщо искаш да отслабнеш? Антъни те харесва такава, каквато си. Мършавостта изобщо не подхожда на твоя тип.

Лу се засмя глухо.

— От мършавостта ме делят много килограми! Ти можеш да си говориш с твоята астрална фигура! В Холивуд обаче минавам вече за дебела! Щом изляза да си купя някоя шикозна рокля, веднага получавам комплекс за малоценност от състрадателните погледи на продавачките. Действително хубавите неща ги има само в малки размери. Когато наскоро в пробната кабина исках да се напъхам в един суперелегантен кадифен панталон, се спука ципът му. Страшно се засрамих.

Лу представи всичко това така забавно, че Дженифър се разсмя от сърце. Лу също се разсмя. Не й беше съдено дълго да тъгува. По природа беше весела. Освен това се радваше, че накара Дженифър да се смее.

— Знаеш ли какво каза психологът ми за моя „апетит“? — продължи живо тя. — Той твърди, че аз се тъпча толкова много, защото се чувствам самотна. Просто повечето време съм прекалено сама.

— Точно ти ли? — Дженифър повдигна учудено вежди. — Вие почти всеки ден имате гости, а ти имаш безброй приятели.

— Човек може да се чувства самотен и между приятели — продължаваше да твърди Лу и това прозвуча вече сериозно. — Понякога ми идва до гуша да играя винаги вечно дебела и в добро настроение домакиня, която излъчва уют около себе си. — Тя погледна Дженифър право в очите. — Искам да имам дете!

— За това аз не мога да ти помогна — разсмя се Дженифър. — Защо не говориш с Антъни?

— Антъни не иска повече деца — миловидното лице на Лу потъмня. — Той има вече две, едно момче и едно момиче от първата си жена Рейчъл. Антъни скоро ще навърши петдесет и си въобразява, че е твърде стар, за да става още веднъж баща. Нали двамата му наследници са вече на възраст за женене. За баща си се сещат, само когато имат нужда от пари. Всичко това е озлобило Антъни и той не иска да разбере желанието ми за дете.

— Защо просто не го поставиш пред свършен факт, Лу?

— Вече съм мислила за това. Но се страхувам, че Антъни страшно ще се разсърди.

— Отново ще се успокои. Че Антъни се чувства стар, за да стане баща, са глупости. Има мъже, които даже и на седемдесет години са станали бащи и се гордеят с това.

Лу изхихика и светлосините й очи заблестяха.

— В случай, че са го постигнали с нормални средства, могат да бъдат горди със себе си!

— Никога не съм предполагала, че можеш да бъдеш толкова непристойна! — провикна се Дженифър с престорено възмущение. — За мен винаги си била олицетворение на почтена жена, чиста като току-що изпран чаршаф.

— Външността твърде често лъже — каза Лу, доволна, че е шокирала приятелката си и същевременно я е ободрила. — А що се отнася до чаршафите, това е най-досадното нещо, което можеш да измислиш. Да ме сравняваш с някакъв чаршаф, това наистина е вече много!

Двете жени се шегуваха взаимно още известно време, след което Дженифър се сбогува. Както винаги, Лу успя да снеме грижите от нея. Даже и да беше твърде далеч от състоянието да възприема света през розови очила, тя не се чувстваше вече така потисната, като през последните дни.

Вечерта прекара на терасата, нахвърляйки проекти за един рекламен клип. От време на време вършеше това с удоволствие, въпреки че не влизаше в преките й задължения. Една голяма фирма, търгуваща с южни плодове, искаше някакъв весел клип за телевизионна реклама. Дженифър дълго време си блъска главата над него, когато изведнъж се сети за маймунката, която им открадна банана в заливчето.

С бързи щрихи тя нахвърли рисунка на тогавашната привлекателна сцена. Нарисува любовна двойка на плажа, която се угощаваше с плодове, докато маймунката крадеше банан от кошницата. Въодушевена от хрумването си, тя веднага нахвърли експозе на сценария. Беше нетърпелива да чуе какво ще каже баща й.

Когато на следващата сутрин му обясни рисунката и експозето, Пит Синклер кимна в съгласие.

— Не е лошо — което за него означаваше висша похвала. — Ти имаш чувство за хумор, това ми допада, Дженифър! Предполагам, че искаш сама да напишеш сценария?

— С удоволствие, само че трябва да ми дадеш за това специален отпуск, татко. Тук в канцеларията ще бъда непрекъснато смущавана. Вкъщи бих имала значително повече спокойствие. Бих могла да пиша по сценария даже и в свободните си вечери.

— Да не съм робовладелец! — изръмжа Синклер. — Освен това ме притискат сроковете. Твоята идея е великолепна, Дженифър! Сега нещата опират до това да бъдем по-бързи от конкурентите. Свържи се с втория режисьор веднага щом завършиш сценария. Всяка минута е скъпа, но това няма нужда да ти го подчертавам. Докъде си стигнала с Лаци?