Мери Портър - Научи ме да обичам

Спонтанно грабна телефона и набра номера й. В края на краищата не бяха врагове за цял живот и беше повече от правилно да я поздрави с клипа. Той можеше да си позволи да хвали постиженията на конкурентите си. Искаше да говори напълно спокойно и неангажиращо, като някой случаен познат.

„Защо обаче никой не отговаря толкова време?“

— Тук е Синклер — раздаде се изведнъж писклив женски глас.

— Дженифър там ли е? — попита студено Рекс.

— Не, съжалявам, но мис Синклер излезе — отвърна Сара. — Да й предам нещо?

Рекс просто постави слушалката върху вилката и прекъсна по такъв невежлив начин разговора.

„Естествено тя е излязла! — помисли си той, изпълнен с непозната ярост. — Жена като Дженифър няма нужда да седи вкъщи и да чака някакви си обаждания. Впрочем какво ме засяга това? Историята с Дженифър свърши и отмина, защо само си хабя мислите?“

Той се върна пред огледалото и върза най-после връзката си. Отгоре облече елегантно сако, пъхна дребни пари и ключовете от колата в джоба на панталона си. Пред външната врата обаче спря, помисли известно време и отново се върна. Бързо отиде до писалището и пъхна в джоба си една от двете покани за премиерата. След това излезе от къщата си.

На път за града мина край вилата на Дженифър. Спря, остави колата да работи и пусна поканата в пощенската кутия.

Сутринта Дженифър откри поканата в пощенската кутия и позвъни на Лу, за да й благодари.

— Ти ме изненадваш, Джени — обади се Лу озадачена. — Поканата за теб е все още в чантата ми. Исках да ти я донеса днес.

— Тогава кой е пуснал покана в пощенската ми кутия?

— Не искай твърде много от мен, Джени. Със сигурност мога да твърдя само, че не съм аз. Нямаше ли някоя визитна картичка или писмо?

— Не. Много озадачаващо.

— Е, по-важното е, че си получила покана.

Беше типично за Лу да не се замисля много върху някои произшествия, а ги приемаше така, както ставаха. По този начин запазваше спокоен духовния си мир. Понякога даже Дженифър укоряваше приятелката си за това.

— Нали ще дойдеш на премиерата? — попита Лу. Тя не можеше да си представи, че някой би могъл да се откаже доброволно да присъства на филмовата премиера на Антъни. — След премиерата ще има и голям коктейл — продължи Лу с весел тон. — Решила съм да се появя цялата в черно.

— Няма ли Антъни да сметне това за лош знак? — Дженифър изхихика. — Навярно не се опасяваш филмът да се провали?

Вместо отговор Дженифър чу тъпо почукване. Навярно Лу беше ударила на дърво.

— Да не ми докараш някоя беля! — смути се тя. — Черно нося само поради това, че ме прави невероятно стройна. Освен това представлява прелестен секс ансамбъл от сатен и дантела, който трябва да напомни на Антъни, че има и други по-приятни задължения от правенето на филми.

— Да не би да искаш да съблазниш собствения си мъж?

— Ти си опасно момиче, Дженифър — разсмя се Лу. — Понякога дори имам чувството, че можеш да четеш мисли.

— Тогава ми остава само да ви стискам палци. Да се надяваме, че филмът на Антъни ще обере овациите. Имам чувството, че да съблазняваш потиснат и в лошо настроение мъж съвсем не е лесно.

— Ти не познаваш мъжете — сега Лу й говореше като опитна съпруга. — В случай, че премиерата има успех, Антъни има причина да се отпусне сияещ от радост в ръцете ми. А ако претърпи разочарование, ще потърси утешение в любвеобилните ми прегръдки. Както и да го въртиш и обръщаш, накрая Антъни винаги се озовава в прегръдките ми.

— О-о, Лу, ти просто си възхитителна! — изпъшка Дженифър, бездиханна от смях. — Навярно трябва да вземам уроци от теб в изкуството как се живее щастливо с един мъж?

— По всяко време съм на разположение — рече Лу с достойнство. — Имаш ли вече някого предвид?

— Не бъди толкова недискретна. Щом напреднат работите, ти ще бъдеш първата, която ще узнае.

— Впрочем, Джени, днес видях рекламния ти клип. Много съм впечатлена от очарователната ти маймунка. Още ли е при теб?

— Аз осинових Рекси и той изглежда се чувства добре. Харесва ми да ми прави компания, когато закусвам. Не можеш да си представиш колко е привързан. Понякога изчезва с часове в парка, но винаги се връща при мен. Рекси наистина е мил и аз никога няма да го върна.

— Мога да си представя интересната му компания на закуска. Все още ли си скарана с Рекс?

Красноречивото мълчание на Дженифър каза всичко.

— Тогава ще се видим на премиерата — заключи Лу. Беше й ясно, че Дженифър отклоняваше всякакъв въпрос за Рекс.