Мери Портър - Научи ме да обичам

— Между другото, последвах съвета ти — довери се на Дженифър, — и просто не взех хапче. Нетърпелива съм дали ще се получи.

— С помощта на черното секс облекло сигурно ще успееш — ободри я Дженифър. — Да приключваме, всичко добро, Лу!

Рекси седеше върху облечената в синьо кадифе табуретка и наблюдаваше любопитно как Сара подготвя господарката си за вечерта.

Сребристорусата коса обгръщаше като светло облаче изящните й черти. Сара беше нанесла лек и мек грим, а сребърно сините сенки засилваха блясъка на очите. Гъстите й руси ресници беше направила малко по-тъмни, в тон с веждите. На устните и бузите нанесе топло кафяво-червено.

Сара се любуваше гордо на творението си.

— Доволна ли сте, мадам?

— Просто фантастично! — Дженифър се засмя. — Какво обаче, ще правим с косата ми?

— Да я тупирам ли? — предложи Сара.

— Тогава изглеждам още по-висока. Мисля, че трябва да я оставим такава, каквато е. Когато нося косата си свободно, не правя впечатление на толкова строга. Харесвам ли ти, Рекси? — обърна се към маймунката, която нададе вик на съгласие, озова се с един скок върху раменете й и се зарови в косата й.

При ужасяващия вик на Сара Рекси избяга обиден на балкона и изчезна. Дженифър само се засмя и с няколко движения отново приведе прическата си в ред.

След това Уилям я закара с колата до най-големия кинотеатър на Холивуд, дал старт на множество филми, придобили впоследствие световна слава. Във фоайето поднасяха шампанско. Дженифър разпозна редица познати и прочути лица. Лу и съпругът й бяха така обкръжени от хора, че не можеше да стигне до приятелката си. Поведе разговор с една млада съпружеска двойка, която работеше в модния бранш. Дойде време да се потърсят местата.

Креслото отляво, намиращо се непосредствено до Дженифър, беше празно. Отдясно седеше възрастна жена, която не познаваше. Тъкмо когато започнаха да гасят светлината на кратки интервали, един закъснял предизвика безпокойство. Извинявайки се, той промушваше дългата си фигура между редиците, насочвайки се към свободното място до Дженифър.

— Здравей — прошепна той и седна.

Дженифър се вцепени. Човекът, който така естествено се настани до нея, беше Рекс. Значи той беше пуснал поканата в пощенската й кутия. Невероятно! Беше минал край къщата й, без да се обади. Какви искаше да постигне с тази си постъпка? Дали не търсеше по този начин нов контакт?

Светлината угасна, бърборенето наоколо престана. На огромния екран се появиха първите заглавни кадри на филма, съпроводен от музика.

„Диамантената лейди“ беше филм за времето на пионерите в Калифорния, напрегнат и издържан, с прекрасни пейзажни картини и добри артистични постижения.

Дженифър би се наслаждавала на филма, ако не беше обезпокояващото присъствие на съседа й. Струваше й се, че Рекс не стои мирно и секунда. Ту докосваше лакътя му, ту усещаше дъха му върху бузата си. Тя се беше свила на мястото си и гледаше само към екрана. През цялото време се правеше, че изобщо не го е познала, а сърцето й биеше така силно, че се опасяваше той да не го чуе.

Филмът продължи час и половина. Имаше много овации за Антъни и неговия екип. Той сам представи главните изпълнители на отбраната публика и всеки път избухваха френетични аплодисменти.

Щом завърши представлението и хората се насочиха към залата за премиерния коктейл, Дженифър побърза да избяга от близостта на Рекс. С престорена радост поздрави Еди Грейв, един стар обожател, който очевидно се радваше да я види. Еди беше известен дизайнер по вътрешна архитектура и беше проектирал обзавеждането на нейната вила. Тогава той недвусмислено беше намекнал, че няма да има нищо против да се сближат и лично. Но Дженифър не прояви интерес към него. По външност Еди не беше нейният тип — беше по-нисък от нея и не, много строен. Двамата биха представлявали твърде комична двойка.

— Ти изглеждаш великолепно, Джени! — Еди чукна чашата си с шампанско в нейната. — Как си?

— Живуркам си — отвърна лениво Дженифър, докато опипваше с поглед залата.

Изведнъж видя Рекс и кръв обля сърцето й. Той танцуваше с хубава висока блондинка. Дали това не беше новата му фаворитка? Дженифър наблюдаваше непрестанно блондинката с надеждата да открие някакъв недостатък. Не изглеждаше ли твърде предизвикателно в пъстрата си шифонена рокля?

„Определено е лекомислена гъска“ — помисли с омраза Дженифър, обхваната от ревност. Самоизмъчвайки се, се запита дали Рекс вече не е бил с другата в заливчето на Санта Барбара, за да се надбягва с прииждащите вълни, хванат за ръка с нея… Не, не бива да си представя как Рекс я прегръща, целува и обсипва с нежности. Сигурно блондинката отдавна го е опознала, защото нямаше така безсрамно да се усмихва на Рекс.