Прекият му въпрос я накара да се изчерви.
— Татко, опасявам се, че Лаци трябва да го отпишем. Той иска да остане в „Хайлайтс“. Нищо не може да се направи.
— Много съжалявам! Лаци е най-способният режисьор на рекламни клипове. Наистина ли смяташ, че нищо не може да се направи…
— За нас ще привлека някои друг добър мъж — рече бързо Дженифър. — За снимките ще взема новия ни модел Фани и младия Бени. Вярвам двамата да представят очарователна любовна двойка. Този път ще следя режисьора Том изкъсо, за да не обърка нещо!
— Откъде обаче ще вземеш дресирана маймунка?
— Ще измисля нещо — отвърна оптимистично Дженифър.
Естествено по всяко време Дженифър би могла да наеме маймунка от агенцията, която доставяше всякакви животни за рекламните клипове. Обикновено такива задачи възлагаше на сътрудниците си. Но понеже по сантиментални причини много държеше на сцената, сама извърши избора. Най-накрая откри в един зоомагазин забавна млада маймунка, която гледаше наоколо с блестящи кафяви очички. Дженифър я хареса от пръв поглед. Купи маймунката и изслуша точните обяснения на зоопродавачката как трябва да се отнася с нея и да я храни.
На връщане към Санта Моника маймунката седеше доверчиво на раменете й. Когато трябваше да спре на един светофар, тя забеляза удивените, както и радостните погледи на другите шофьори, които изглежда я смятаха за ексцентрична дама.
Сара и Уилям веднага харесаха новия домашен приятел.
— Мадам, аз бих могла да ушия на маймунката сини гащи и червен жакет — предложи въодушевена Сара. — В тях ще изглежда много мило!
— Не го прави на въпрос — реши твърдо Дженифър. — Без притесняващото го облекло животинчето ще се чувства значително по-удобно — тя погледна гальовно към маймунката, която се беше настанила в едно кресло на терасата и чупеше орехи. С ореховите черупки замеряше Уилям, който объркан отстъпваше и смутено говореше:
— Не може ли да ме понася?
— Рекси само си играе — успокои го Дженифър.
Името й хрумна спонтанно. В случай, че Рекс би се обидил, че маймунката носи името му, тя го е преценила грешно. Най-вероятното, когато научи, е да се засмее на това. Но преди това трябваше да го научи.
За да привикне малкото животинче, цялата вечер тя остана вкъщи, говореше нежно с него и го назоваваше винаги с името му. То я гледаше с интелигентните си кафяви очи, сякаш разбираше всяка дума.
Уилям я извика на телефона. Обаждаше се Том, за да обсъди с нея сценария.
— Външните снимки можем да направим на моя плаж — предложи Дженифър на неопитния режисьор. — Мини утре рано при мен, за да видиш плажа. Трябва да се запознаеш и с маймунката ми. Тя е очарователна.
Когато свърши разговора с Том, се върна на терасата, за да види Рекси, но той беше изчезнал.
Дженифър се изплаши. Огледа се объркана наоколо. Никаква следа от маймунката. Дали не беше избягала? Ако изтича на булеварда и някоя кола я прегази…
Разтревожена, Дженифър изтича в кухнята.
— Виждала ли си Рекси? — попита Сара.
— Не, защо? Рекси не е ли на терасата?
— Тогава нямаше да те питам! — извика развълнувана Дженифър. — Ела, помогни ми да го намерим. Не може да бъде далеч.
Оказа се, че нямаше нужда да го търсят дълго. Рекси беше изтичал в градината и се качил на една палма. Когато видя Дженифър, скочи на раменете й и се зарови в косата й.
— Ти, малък дивак! — укори тя нежно маймунката. — Може да играеш в градината, но недей да бягаш! Чуваш ли, Рекси?
Рекси даже и не помисляше да бяга. С инстинкта на животно той чувстваше, че тук беше намерил дом с мили хора. С часове Рекси можеше да лудува в градината, да плаши дивите папагали и след това изведнъж да се появи на терасата, да се настани на раменете на Дженифър и да роши русата й коса.
Когато се появи Том с операторите и осветителите, Рекси се скри в гъстия храсталак и с интерес наблюдаваше оттам. Както винаги, мина цяла вечност, докато се изпробва първата сцена. Хубавият млад модел Фани лежеше в силните ръце на Бени. Малките й ослепително жълти бикини наподобяваха цвета на бананите, надничащи примамливо от кошницата с плодове. Двамата обаче трябваше да изядат доста плодове, докато Дженифър уговори Рекси да вземе банан от кошницата. Но тъкмо страхливото му поведение придаваше чар на сцената. Начинът, по който в началото се огледа и след това предпазливо се промъкна до кошницата с плодове, беше направо комичен.
Когато по-късно гледаше видеоклипа, Том също се въодушеви.
Читать дальше