Мери Портър - Научи ме да обичам

Патрик Норт видя как светлината зад прозорците угасна. Въздъхна успокоен. Струваше му се, че с часове е чакал за този момент в храстите. Кожата на врата му беше раздразнена от сока на някое цвете, попаднало в яката му. Той беше алергичен спрямо определени цветя. Със сигурност утре щеше да има обрив.

Дали вече да напусне скривалището си?

Той прокле луната, осветяваща полянката. Трябваше да се крие в сенките. С удоволствие би запалил сега цигара. Даже вече търсеше пакета цигари в жакета на смокинга, но веднага си дръпна ръката обратно. Огънчето на цигарата можеше да го издаде.

Тъкмо искаше да продължи да се промъква, когато нещо скочи върху раменете му и с пронизителни викове започна да го дърпа за косата. Беше Рекси. Патрик изрева изненадан и при този вик маймунката се изплаши толкова много, че скочи на близката палма и започна да крещи ядосана оттам.

Норт стоеше като закован, сърцето му биеше бясно. Беше уплашен до смърт. Надяваше се никой да не е чул неговия вик!

Погледът му опипваше редицата прозорци на вилата. Никъде не се виждаше светлинка! Даже и маймунката спря с виковете си. Наоколо цареше тишина и само щурците свиреха неуморно.

Накрая той се осмели да напусне скривалището си, като се опитваше да се движи в сянката на храстите. Вече беше стигнал до вилата и установи доволно, че вратата на терасата е отворена. Безшумно се промъкна в къщата. Без да губи време, отиде до писалището на Дженифър. Достатъчно дълго беше живял с нея, за да знае къде съхранява важните си работи. Триумфираща усмивка се появи на лицето му, когато в светлината на джобното фенерче откри двата сценария.

Сценариите бяха предназначени за „Мирър“. Норт знаеше за плановете на Дженифър. Имаше си свои шпиони. Все още имаше в „Ръш“ колеги, на които можеше да разчита. Бързо скри папките под жакета си и напусна вилата. Колата си беше оставил на стотина метра от вилата в един страничен път. Тръгна веднага. След половин час беше в апартамента си, наля си едно голямо уиски и прегледа сценариите. Веднага на следващото утро ще отиде в „Хайлайтс“. Със сигурност биха му дали добра цена.

Парите обаче не бяха най-важното за него. Той знаеше кого би заподозряла Дженифър, когато установи липсата на сценариите. Щеше да предположи, че Лаци, който работеше в „Хайлайтс“, бе откраднал идеите й. Доколкото познаваше Дженифър, веднага би прекъснала всякакъв личен контакт с него. Когато Лапи бъде отстранен, би било леко за него отново да спечели Дженифър. Искаше да си я върне и, за да постигне тази цел, бяха позволени всички средства.

Беше вече единадесет часа, когато на следващото утро Дженифър и Рекс закусваха на терасата. На разсъмване забелязаха, че е станало ветровито и по небето се гонеха черни облаци. Затова предпочетоха да продължат да спят. При такова ужасно време не можеше да се мисли за излет до заливчето. Решиха да останат във вилата.

Навлекли хавлии, те седяха на покритата тераса и се наслаждаваха на продължителната закуска. Рекси беше бързо изпразнил пластмасовото гърненце със ситно нарязани плодове и зеленчуци. Когато Рекс се наклони към него, за да го почеше, той скочи бързо от креслото и избяга в парка. Вероятно не му допадаше мъжкото посещение.

— Изглежда Рекси е наплашен — каза разочарован Рекс.

— Ти все още си чужд за него. Трябва да идваш доста често на закуска, за да свикне с теб. Досега беше свикнал да вижда само мен.

— Да се надяваме! — Рекс я погледна с изкуствена строгост. — Не мога да понасям, когато си толкова гостоприемна и с други мъже.

Дженифър пъхна зърно грозде между устните му.

— Да не би да ревнуваш? — попита тя засмяна.

— Хм! Не си го пожелавай! Тогава един разярен тигър в сравнение с мен би бил кученце. Ужасно ме ядосва дори това, че по-рано сте били добри приятели с този Норт.

— Тогава още не те познавах.

— Разбра ли ме? — той захапа леко върха на пръста й, когато пъхна друго зърно между устните му.

Тя изписка с престорена болка и си дръпна ръката.

— Ти си чудовище! — изруга тя. — С какво съм го заслужила?

— Това е само предупреждение. Когато предизвикват ревността ми, съм способен на всичко. Чуй това с хубавите си ушенца. Не съм мъж, който може да дели — изрече го усмихнат, но зад тази усмивка се усещаше ясно, че не се шегува. — Когато някой от партньорите не е верен, това означава, че нещо куца в отношенията им — продължи той. — Значи, ако някога повече не ме обичаш, кажи ми го открито. Ненавиждам да ме мамят.