Мери Портър - Научи ме да обичам

Все още не можеше да повярва, че Рекс беше при нея. Даже не смееше да се надява, че отново, ще се разхождат заедно край морето.

— Не задавай глупави въпроси — заплаши той. — Просто исках отново да те видя. Толкова ли е трудно да разбереш това?

— Би могъл да ми позвъниш…

— Направих го, но ти не беше вкъщи. Надявах се, че все някога ще се обадиш, за да ми кажеш колко много съжаляваш, че така си ме заблуждавала.

— Какво очакваш от мен? Да падна на колене? Ако не си забелязал, че чувствата ми към теб бяха искрени, нищо не си разбрал. Ти трябва да ме молиш за прошка, Рекс! Ако наистина ме смяташ за способна да се хвърля на врата на един мъж, само за да го привлека към нашата фирма, знай, че грешиш.

— О’шей, да забравим. По-добре да се опитаме да изключим от отношенията си всичко делово. Че аз работя за конкуренцията, не трябва да смущава личните ни интереси. Не съм дезертьор, който преминава без основателна причина към конкурентите. Можеш ли да разбереш това?

— Само да знаеше колко много ми липсваше, сега нямаше да ми задаваш този въпрос. — Тя се спря и се притисна до него. Лъч от лунната светлина попадна в косата й и тя засия. — Обичам те, Рекс! — издума Дженифър напълно сериозно и без всякакво кокетство.

— Не можеш да си представиш как ми липсваше — той я погали нежно по косата. — Честно казано, бях направо отвратителен. Винаги съм желал жените, естествено и секса с тях. Но откакто те познавам, никоя друга жена не може да ме заинтересува. Сигурно това е любов — заключи той с тежка въздишка и се наведе към нея.

Във възбуждаща игра езикът му обикаляше около устните й. Дженифър се притискаше все по-плътно към не го. Усети под ръцете си силния му врат. Коленете им се докоснаха и двамата се разтърсиха от порива на чувствата си.

Целуваха се с отворени устни, докато желанието трескаво нарастваше в тях. Отпуснаха се на пясъка, без да откъсват устни един от друг. Под нетърпеливите му ръце тънката й рокля се разкъса. Той искаше да я усеща цялата и бързо се освободи от дрехите си.

Хладният бриз галеше сгорещеното й тяло. Той я целуваше и галеше по вътрешната страна на дългите й бедра. Когато неговите нежно галещи пръсти се плъзнаха по-нагоре, Дженифър простена от удоволствие. Притисна към него бедра и той не можеше повече да устои на страстното й желание. И двамата бяха обхванати едновременно от любовен екстаз и в бурен ритъм достигнаха връхната точка на удоволствието.

Задъхани, те останаха с преплетени тела, все още тръпнещи от отзвучаващото удоволствие. Рекс погледна лицето й, изглеждащо в сумрака на нощта като бледо цвете.

— Знаеш ли, че нарисуваното от теб сърце е все още върху огледалото в банята? — внезапно й рече той.

Дженифър се засмя тихо.

— Изглежда имаш твърде небрежна чистачка.

— Забранил съм й да докосва огледалото. Заради това имахме истинска кавга. И победител излязох аз. Сърцето все още стои и обгражда инициалите ни.

— А аз си мислех, че отдавна си ме забравил! — Тя го погали по косата, врата и мускулестия гръб. — Ще останеш ли днес при мен?

— Ако ме поканиш на закуска!

— Защо не? Рекси сигурно не би имал нищо против един гост на закуска.

— Кой е Рекси? — Гласът му прозвуча така ревниво, че Дженифър трябваше да се разсмее на глас.

— Не си ли видял рекламния ми клип с маймунката?

— Видях го и го намирам за страшен. Веднага разбрах, че само ти си могла да напишеш сценария.

— Маймунката от клипа живее при мен — обясни тя разпалено. — Нарекох я Рекси.

— Рекси поне мъничко ли е мил като мен? — Той я ухапа нежно по възглавничката на ухото.

— Рекси е ужасно, мил — Дженифър се засмя. — Предлагам най-напред да вземем един душ. Косата ми е пълна с пясък. При това тази вечер Сара толкова се стара над прическата ми. Къде е роклята ми?

Рекс събра всичко и го преметна на ръката си.

— Много е топло за дрехи — твърдеше той. — Освен това би било истинска загуба на енергия да се облечеш сега, за да се съблечеш веднага след това.

Дженифър го изгледа разбиращо.

— С твоята енергия трябва да се отнасяш доста пестеливо и да я съхраняваш за по-важни неща. Бил ли си в заливчето ни?

— Сам? Какво да правя? Да напиша името ти на пясъка? — Рекс беше дълбоко възмутен. — Честно казано, без теб през цялото време се чувствах ужасно лошо. Нито веднъж не съм имал желание да изляза с друга жена.

— Хубаво е, че си при мен! — Дженифър го хвана за ръка и двамата тръгнаха към къщата. Понеже беше много топло; те оставиха отворена вратата на терасата.