Мери Портър - Научи ме да обичам

— Искаш ли да танцуваш, Джени? — попита Еди.

— По-късно.

Дженифър изобщо не изпитваше желание да танцува с мъж, когото надвишаваше с цяла глава, въпреки че беше очарован от нея. Еди нямаше никаква вина, че беше така нисък и се въртеше винаги около снажни амазонки. Проблемът беше само този, че Дженифър не можеше да се въодушеви от това предложение. С партньор като Еди със сигурност нямаше да направи впечатление на Рекс.

След това Еди танцува с Лу, докато Антъни избра за партньорка Дженифър. Беше й ясно, че Антъни, честолюбив като всички хора на изкуството, беше жаден за комплименти по адрес на филма си. Когато Дженифър му каза, че смята филма за кандидат за „Оскар“, той просия като щедро възнаградено дете. По принцип Антъни не знаеше как да разговаря с приятелките на Лу, но Дженифър винаги правеше изключение в това отношение. След нейното многообещаващо предсказание той я ценеше още повече и се реваншира, като й направи комплименти за външността й.

Дженифър не се изненада, когато откри между гостите и Патрик Норт. Той беше седнал до хубавичка червенокоса жена и се беше втренчил замислено в чашата си с уиски.

За да поддържа настроението, оркестърът изпълняваше непрекъснато хитове. Отново и отново просветваха светкавиците на фотографите, полагащи усилия да съхранят на лента авторитетните личности.

Дженифър не желаеше да пие повече. Тя отиде на бюфета за студени закуски и си поръча една чинийка с лакомства.

— Мога да препоръчам само хайвера — раздаде се внезапно познат глас зад нея. — Особено е вкусен, когато се яде с лъжица.

Дженифър се обърна и погледна Рекс право в насмешливите искрящи очи. Сърцето й щеше да се пукне. Изведнъж краката й омекнаха и без малко да изтърве чинията от смущение, когато той я взе от нея с думите:

— Мразя да ям прав. Нека си потърсим спокойно местенце.

Тя го последва волю-неволю, намирайки се все още като в унес. Само мъж като Рекс можеше да предизвика у нея чувството, че се движи по люлееща се корабна палуба. Той донесе една масичка с два стола, постави чинията й върху нея и изчезна отново, за да вземе някоя и за себе си.

— Ти ли ми изпрати поканата? — попита го тя, когато ядяха.

— Нямам и понятие — отговори той с такова голямо безразличие, че тя се обиди.

Продължиха мълчаливо да ядат. Дженифър изобщо не забелязваше какво слага в устата си. Всичко й изглеждаше еднакво на вкус и й струваше доста усилия, за да опразни чинията си.

— Дотегна ми циркът тук — рече й Рекс. — Мразя да съм затворен някъде в продължение на часове заедно с тълпа хора. Какво ще кажеш, ако двамата се измъкнем тайно?

— Можем да подишаме чист въздух на плажа при мен — предложи колебливо Дженифър.

Рекс кимна в съгласие.

— Хубава идея! — погледна я изпитателно в очите. — Напълно ли си сигурна, че никой няма да забележи отсъствието ти?

— Откъде мога да знам? — отвърна Дженифър, смеейки се. — На мен самата няма да ми липсва никой. Ако питаш мен, можем да тръгваме.

Изведнъж се разбързаха да се махнат оттук.

Патрик Норт ги видя да излизат двамата. Мрачният му поглед ги проследи. Той беше вбесен, че Дженифър не сметна за нужно да размени поне думица с него. Беше пренебрегнала даже и поздрава му. Цялата му злоба се пренесе върху предпочетения от нея мъж. Беше твърдо убеден, че Дженифър отдавна щеше да се е сдобрила с него, ако не се беше появил този арогантен Рекс Лаци. По някакъв начин трябваше да успее да отстрани съперника си.

Норт се усмихна и потърси в джоба си ключа от вилата на Дженифър. Тя сигурно бе забравила да му го поиска обратно и сега можеше да му бъде много полезен, понеже беше сигурен, че Лаци ще прекара нощта при Дженифър.

„В случай, че планът ми успее, часовете ти при нея ще са броени — мислеше коварно Патрик, — а Дженифър ще се радва да има приятел като мен, който да я утешава в самотата й.“

Норт се замисли дали не трябва да изпие още едно уиски. Пеги, малката червенокоска до него, му бърбореше непрекъснато. Той стана от масата и взе от бюфета за закуски нещо за ядене.

За да осъществи замисъла си, се нуждаеше от ясна глава.

Дженифър беше като в сън. Усещаше силната ръка на Рекс около раменете си. Те вървяха толкова плътно един до друг, че бедрата им се докосваха на всяка крачка.

Върху непрекъснато прииждащите вълни се разливаше сиянието на луната. Свежият бриз, повяваш откъм морето, и опияняваше като шампанско, и същевременно ободряваше.

— Защо си изпратил поканата? — настояваше да узнае Дженифър.