Мери Портър - Научи ме да обичам

Като предястие бяха поръчали филе от пъстърва с червени боровинки върху препечени филийки и пиха към това бяло тръпчиво вино. Дженифър се заинтересува от работата във Флорида и той й разказа охотно за снимките на рекламен клип за дезодорант с тропически аромат. Като всеки ангажиран мъж, той говореше с удоволствие колко много работа се крие зад един рекламен клип, преминаващ само за няколко секунди на телевизионния екран.

„Като че ли самата аз не зная това — помисли си Дженифър. — Дали не е дошъл моментът да обясня на Рекс, че като него и аз се чувствам в този бранш като риба във вода?“

Но по някакви причини не й достигна смелост да говори за такива сериозни неща. Тя го слушаше и виждаше как се движат устните му, как блестят красивите му зъби, когато се усмихваше. Намираше устните му за чувствени. „Скъпи мой, любими“ — мислеше тя, все още омаяна от отшумяващото вълшебство на преживените с него часове. Никога по-рано не беше чувствала такава хармония при интимна близост, както е него. Имаше чувството, че преживява любов за пръв път. Едва в неговите прегръдки разбра на каква страст беше способна. „Обичам го неописуемо и това се случва след толкова малко време!“

— За какво мислиш? — междувременно бяха стигнали до ягодовия шербет и на Рекс му направи впечатление мълчаливата й замисленост.

Дженифър се засмя.

— Тъкмо си мислех, че те обичам неописуемо.

— За такива мисли какво да кажеш — с нежен жест той хвана тясната й, елегантна ръка.

— Какво ще правим сега? — Дженифър потърси с крак неговия и докосна прасеца му с върха на пръста си. — С удоволствие бих танцувала с теб в малкия бар при симпатичния пианист…

— Съгласен съм — той погледна часовника си. — По това време там сигурно е доста пълно.

— Това няма никакво значение! За мен другите хора въобще не съществуват. И без това няма да оставаме за дълго, Рекс. Нали утре започва петдневната надпревара. На драго сърце бих си легнала по-рано.

— Не ми напомняй за утре. Целия ден ще трябва да прекарам с кроячката в шивачницата.

— Хубава ли е?

Ревнивите нотки в гласа й го поласкаха.

— След един уикенд с теб даже и мис Свят не може да е опасна — засмя се той. — При теб или при мен ще закусваме?

Няколко мига Дженифър размисляше. Бързо прехвърли наум утринните си ангажименти. Нямаше нищо належащо.

— При мен — реши тя бързо. — Ако станем рано, ще можем преди това да се изкъпем в морето, а после ще те закарам с колата си.

— Решено — Рекс кимна на келнера да донесе сметката. — Впрочем в коя фирма работиш?

— „Ръш Къмпани“ — отговори Дженифър потисната.

„Сега ще се изясни всичко“ — помисли тя, но Рекс отбеляза само мимоходом:

— Значи работиш за конкурентите. Но след време мога да те устроя в „Хайлайтс“.

Дженифър се задави от шерито, което пиеше в момента, и се закашля. Най-малкото си спести отговора, понеже междувременно келнерът беше дошъл на масата, за да представи сметката.

„Днес през нощта, когато сме вкъщи, ще му разправя всичко — обеща си Дженифър. — След това ще се смеем до смърт върху предложението да ме нареди в «Хайлайтс». Рекс сигурно ще прозре, че бъдещето му е свързано с «Ръш Къмпани».“

Тъмнокожият пианист се зарадва на идването им. Той се засмя, кимна им и запя веднага тяхната любима мелодия: „Целувката си е целувка“. С щастлива усмивка видя как влюбената двойка се зарадва на това. Всички маси бяха заети, но Рекс и Дженифър откриха два стола на бара и си поръчаха коктейл с шампанско.

Изведнъж в огледалото Дженифър видя как зад нея се появи позната физиономия. Патрик Норт се изправи зад нея и положи с нетактична интимност ръка на раменете й:

— Ало, Джен! — избръщолеви той с натежал език. — Хубаво е, че те виждам. Как си?

Не беше никаква случайност, че Патрик се появи точно в този бар. След известно проучване той узна, че това беше любимият бар на Рекс Лаци.

Дженифър освободи нетърпеливо раменете си от ръката му.

— Изчезвай оттук, ти си пиян! — каза тя студено.

— За мен ли говориш? — той се засмя раздразнен.

— Тогава се запитай защо пия, сладка Джени! Не мога да се примиря с мисълта, че си ме изгонила. — Той се ухили дръзко на Рекс. — Радвам се, Рекс, че мога да поздравя в твое лице своя наследник. Джени има вкус, това не може да й се отрече. Кого трябва да поздравя за завоеванието му — теб или нея?

— Защо не и двамата? — вметна Рекс спокойно.

— Тогава Дженифър е постигнала целта си — продължи Патрик, бесен от спокойствието на Рекс. — Предупреди ли вече „Хайлайтс“ за своето напускане?